Половин век след смъртта си, Мерилин Монро остава символ на красота и елегантност. Мнозина обаче смятат също, че тя е била разглезена, егоцентрична, надута. Каквато и да е истината, Мерилин завинаги ще остане кино икона, а следните десет причини показват най-добре защо тя всъщност е добър пример за младите хора.
Умеела е да оцелява.
Мерилин Монро е имала ужасно детство. Майка й е била с тежко психическо разтройство. Малката Мерилин е била прехвърляна от приемен дом на приемен дом и неведнъж става жертва на насилие, включително сексуално. В един от домовете почти е убита. Но все пак успява да се измъкне от тази среда и да изгради успешна кариера, за което са й били нужни много самодисциплина и кураж.
Сама е управлявала кариерата си.
Актрисата често е критикувана, че ролите й са все на беззащитни блондинки. Мнозина смятат, че тя е ги е избирала от глупост. Но Мерилин всъщност е била изключително интелигентна (с IQ 168 според данните). Хитро е подбирала подходящите за нея образи и е имала собствена продуцентска компания във време, в което никоя друга актриса не е можела да се похвали с това.
Била е наистина добра актриса.
Завистниците винаги са повтаряли, че Мерилин е разчитала само на красотата си. Това не е вярно – талантът й е признат не само от публиката, но и от критиците. За ролята си в „Някои го предпочитат горещо“ тя дори печели 'Златен глобус“.
Не е била материалистка.
Хората, които идентифицират Мерилин с ролите й, я възприемат като момиче, интересуващо се единствено от дрехи и бижута ( в крайна сметка точно тя изпя „Диамантите са най-добрият приятел на момичетата“). В действителност обаче актрисата дори не е притежавала бижута с изключение на няколко, които е носила със сценични костюми.
Тя промени света.
Мерилин официално е призната за една от жените, променили света. С това си признание се нарежда до фигури като Жана Д'Арк и Клеопатра.
Подкрепяла е равенството между расите.
Във време, в което расизмът е бил обичайна нагласа в САЩ, Мерилин Монро се обявява против дискриминирането на чернокожи. Тя често помага на добрата си приятелка – чернокожата певица Ела Фицджералд – да си намери участия и изяви.
Отстоявала е правата си като жена.
Ако домашното насилие е често явление днес, представете си какво е било през 50-те години на миналия век. След снимките на сцена за един от филмите й, Мерилин бива пребита от тогавашния си съпруг Джо Димаджио. Тя му заявява, че няма да търпи подобно отношение и се развежда с него – нещо необичайно за нейното време.
Изкарва на светло проблема със сексуалното насилие над деца.
Отново да обърнем внимание на десетилетието – през 50-те години не се е говорело за сексуално насилие над жени, камо ли над деца. Мерилин решава да сподели собствените си ужасни преживявания в това отношение, за да запознае света с проблема. За съжаление обаче получава само подигравки. Биографи, които са се занимавали с живота й, казва, че тя е изпаднала в депресия точно защото хората са се присмивали на кошмарните й спомени.
Отказала е да бъде превзета моралистка.
А тогава това е било модерно. Вместо това Мерилин се е опитала да покаже, че няма нищо лошо в женската сексуалност.
Била е добър човек.
През целия си живот в Холивуд Мерилин не престава да прави анонимни дарения за десетки благотворителни каузи. Знае се, че много е обичала децата и винаги е намирала време да се среща, занимава и да си играе с малчугани.
