Трудно се устоява на шоколада, който съществува в разнообразни и все неустоими варианти - млечен, бял, с ядки, стафиди, в торти, сладкиши…
На кого трябва да благодарим за “вкусното” изобретение?
Едва ли само на един човек. Нека се върнем доста назад във времето и отдадем заслуженото на хората, допринесли днес да се радваме на шоколадовото изкушение.
Какво ще се случи с тялото ви, ако всеки ден ядете шоколад
Какаото в древността
Какаото се използва като ценен ресурс още преди 4000 години. Антрополози откриват доказателства, че напитка, наподобяваща шоколад, се произвежда от какаови култури още през 1900 г.пр.н.е. Древните мезоамериканци приготвят гъста паста от ферментирали, смлени, изпечени какаови зърна, открити в тропическите гори на Централна Америка. Те смесват тази паста с вода, ванилия, мед, лют червен пипер и други подправки, за да получат пенлива шоколадова напитка.
Маите и ацтеките откриват, че шоколадът има ободряващ ефект, подобрява настроението и служи като афродизиак. Те вярват, че притежава мистична и духовна сила. Маите почитат Бога на какаото и пазят шоколад за владетели, свещеници, воини. Още в древността шоколадът се определя като “храна на боговете”.
През 14-ти век ацтеките нахлуват в земите на днешно южно Мексико, за да събират какаови зърна, които не могат да отглеждат на сухите територии на централно Мексико, които обитават. Започват да търгуват с маите, като заменят какаови зърна. Това превръща какаото в средство за търговия. Срещу 100 какаови зърна може да се закупи една кокошка. Според историческите хроники императорът на ацтеките Монтезума пие по 10 и повече литра какаова напитка на ден, за да повиши либидото си.
Полезните свойства на черния шоколад
Какаото в Европа
До 16-ти век какаовото дърво е непознато за европейците. За първи път какаовите зърна пристигат в Европа с Христофор Колумб след четвъртата му мисия в Америка на 15 август 1502 г. Екипажът му залавя голямо местно кану, пълно с какаови зърна. Синът му Фердинанд забелязва, че местните жители много ценят тези зърна и ако само едно от тях падне на земята, всички се втурват да го вземат.
В началото шоколадът в Испания се смята за здравословна храна и лекарство. Лекарите го предписват за лечение на треска, охлаждане на тялото, подпомагане на храносмилането. Испания запазва шоколада в тайна почти цял век, но когато дъщерята на испанския крал Филип III се омъжва за френския крал Луи XIII през 1615 г., тя отнася и шоколада в новата си родина.
Постепенно хората откриват вкусовите му качества и шоколадът става все по-популярен във Франция и цяла Европа.
Шоколадовата напитка е все още само за избрани, кралски особи и аристократи.
Белият или черният шоколад е по-добър за вас?
Индустриалното производство на шоколад
През 1828 г. холандският химик Конрад Йохансен ван Хутен изобретява преса за какао, с която започва индустриалното производство на шоколад. Холандецът въвежда и алкални соли на шоколада, с което се намалява горчивия му вкус. Какаовата преса изтласква какаовото масло, като оставя изсушена маса, която се прави на прах. Сухият прах се смесва с течности и други съставки, излива се в калъпи и се превръща в твърд шоколад.
Първият по рода си твърд шоколад е създаден от британската шоколадова компания J.S. Fry & Sons през 1847 г. от какаово масло, какаов прах и захар. 30 години по-късно Рудолф Линд създава шоколадова мелачка, която се превръща в машина за смесване на продуктите при правенето на шоколад, осигурява плътната текстура и познатия ни днес вид на този любим продукт.
През 1875 г. Даниел Петър изобретява млечния шоколад чрез смесване на мляко с какао на прах. Хенри Нестле смесва шоколада с ликьор и създава нов вкус.
В края на 19-ти век индустриалната революция води до всевъзможни изобретения, чрез които производството на шоколад става много по-лесно и евтино.
Шоколадът в България
Първата фабрика за шоколад в България е създадена през 1901 г. от Велизар Пеев в София и носи неговото име. Преди това Велизар Пеев работи в шоколадова фабрика в Париж, където се запознава с производството. Със себе си в България Пеев води и френския майстор Коломб, както и 12 работници.
Около 20 години по-късно Пеев вече има голяма фабрика зад централните хали и развива пълен цикъл на производство и търговия. През 1922 г. закупува сградата на днешен завод за шоколад, където модернизира производството. След национализацията през 1947 г. фабриката му става Завод за шоколадови изделия “Република”.
