Днес е един от най-големите празници. Българската православна църква почита Възнесение Господне. Празникът е наричан още Спасовден. Този ден винаги се почита в четвъртък – на 40 –я ден след Великден.
Разказва се, че Иисус Христос се явява многократно пред своите ученици, за да им разяснява Светото писание.
Поверията разказват, че на Спасовден душите на мъртвите биват прибирани. Счита се, че именно на този ден излизат самодивите, за да се окичат с росен, който е цъфнал през нощта. С него можело да се излекуват болните хора.
Затова и на този ден хората, които страдали от неизличими болести, отивали да прекарат нощта в росенови ливади. Най-важно било да бъдат с роднина, който е от другия пол и задължително да носят дарове за самодивите.
Съществува едно много любопитно поверие. Болният човек трябвало да остави съд с вода до главата си, преди да заспи. Ако на сутринта в него плували листенца от росен, това значело, че много скоро ще се избави от болестта си. Трябва да отпие от водата, а останалото да прелее в друг съд. На сутринта, когато се завръща в селото, никой не бива да го вижда, иначе няма да има лек за него.
От тази вода трябвало да се пие в продължение на 40 дни, а човекът, който го е придружавал, се превръщал в побратим за цял живот.
Има и друго поверие, свързано с празника. Ако човек рано сутрин на Спасовден посети пуст кладенец и се огледа в него, той няма да види собствения си образ, а този на близък роднина, който много скоро е починал.
Важно е всеки от нас да почита и уважава Възнесение Господне и да познава традициите и обичаите, обвързани с този празник!
