“Хубав ден Великден,
още по-хубав - Гергьовден”
се пее в българска народна песен.
Гергьовден се чества като един от най-големите празници през годината, когато се поставя началото на новия живот. Съществуват някои ритуали и поверия, които трябва да се спазват на празника за късмет през цялата година. Ето част от тях.
Обреден хляб
На всеки традиционен български празник се приготвя специална обредна пита. Гергьовден не прави изключение. Вечерта преди празника започва обредно приготвяне на питата. Замесва се в чисти нощви с мълчана вода. Жената трябва да е празнично облечена и накичена със зелена китка. По време на месене се остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, готовото тесто се покрива с женска риза - за да се раждат женски агънца, а най-отгоре се поставя китка.
Къде по света се празнува Гергьовден?
Къпане в сутрешна роса
Според традицията сутрин преди първи петли хората излизат на полето, за да се “къпят” в утринната роса. Вярва се, че на Гергьовден росата е благословена и който се къпе в нея, ще бъде здрав през цялата година. Ако до дома на хората има рекичка, поточе или друг естествен воден източник, може там да се изкъпят.
Събиране на билки
След “къпането” в роса се събират лечебни растения, с които се украсяват портите на домовете и кошарите на животните. Дори и ако не се ходи при утринната роса, всяка къща се украсява със зеленина - здравец, чемшир, коприва, гергьовче, девесил, клонки от люляк, бук или глог. Вярва се, че билките имат най-голяма лековита сила на този ден, особено гергьовчето. С тях се окичват не само домовете и кошарите на животните, но и домакинските съдове, които се използват за съхранение на мляко, масло и сирене.
Обредно доене
Рано сутрин господарят на дома или ратаят изкарват стадата “на попас”, т.е. на кратка паша. Следва обредно доене - най-напред се издоява първата овца, която е родила или тази, чието агне ще бъде заклано за курбан. На първата издоена овца се поставя зелен венец. Ведрото, в което се събира млякото, също се украсява с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница.
Колене на агне
Най-популярният ритуал във всички райони на България е жертването на агне. Агнето трябва да е мъжко, на главата му се слага венец от гергьовски цветя, в роговете му се оплита свещ и се прекадява с тамян. Свещеникът чете молитва и го захранва с трева, хляб или трици. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне. Коленето се извършва на оброчно място, при огнището в дома или до източната стена на къщата. Важно е кръвта му да опръска стените. Със същата кръв се мажат бузите на децата за здраве, както и праговете на вратите и ъглите на стаите.
Какво не се прави на Гергьовден?
Теглене
На Гергьовден всички се качват на кантара и се теглят на гладно. Ако са наддали, годината ще е здрава и успешна.
Гергьовски люлки
Момите и момците, които са на възраст за женене, връзват люлки на овощно или друго дърво и се люлеят, пеейки любовни песни. Всички са закичени със зелени клонки или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася върху хората. Колкото по-високо се залюлее люлката толкова по-успешна ще е годината. Люлеенето започва рано сутрин още преди изгрев слънце и продължава целия ден.
Заравяне на червеното великденско яйце
Вярва се, че свети Георги като пазител на нивите, яхва своя кон и рано сутрин обикаля посевите и ги благославя. Затова стопаните, които имат ниви, стават рано сутрин, ритуално ги обхождат и заравят по средата първото червено великденско яйце, което се пази във всеки дом.
