Ципуро е еквивалент на ракията, но произведен в Гърция. Често го ароматизира с анасон. По традиция с него се посрещат гости в домашни условия, винаги се сервира с мезета. Твърди се, че това е точната напитка за среща със стари приятели.
Ципуро е вид плодов дестилат, от смейството на ракията, грапата, орухото и паленката, само че този път се прави по бреговете на Гърция. Легендите разказват, че през 14 век го варили гостоприемни монаси от Атон и гощавали всички поклонници и така светът научил за развеселяващата напитка с алкохоните 40-45 градуса.
Любопитно
Според исторически свидетелства, достигнали до нас, до края на 20-ти век ципуро не се е изнасяло, а се е разпространявало само в рамките на нома (региона) на производство. Свободната продажба на гръцка ракия (или по-скоро лунна светлина) започва едва през 1980 г., а след това по лиценз. Промишленото производство започва през 1990 г. Преди това тази напитка можела да се намери само в частни домакинства.
Защо горчи ракията – ето кои са основните причини
От 2007 г. "ципуро" е наименование, контролирано по произход и може да се използва само за обозначаване на дестилат, произведен в определени региони на Гърция: Македония, Тесалия, Епир, Крит.
Начин на производство
В миналото, тази напитка се правела от остатъците от материала за вино. На практика, правела се е от „отпадъчните материали от винопроизводството. Никога не се предлагала на елитни и официални гости. Пиела се в домашни условия само в тесен приятелски или семеен кръг.Но с течение на времето гръцката ракия започнала да печели все повече привърженици.
Днес зрелите плодове от тъмни сортове грозде се смачкват с преса. Получената пулпа се оставя за няколко дни, за да започне процесът на ферментация, след което сокът се отделя от пулпата. От сока ще се произведе младо вино, а от пулпата ще се произведе напитка ципуро.
Според новите правила, за суровина могат да се използват не само люспите, семената и дръжките на гроздето, но и пулпата – това прави вкуса на напитката много по-богат, но това зависи от производителя.
Ферментиралата каша се подлага на двойна дестилация в меден аламбик (лунен апарат), като всеки път внимателно се отрязват опашките и главите. Накрая, средната част – „сърцето“ – се влива в стоманен резервоар или се изпраща да отлежава в дъбова бъчва. В последния случай напитката се оказва много подобна на гроздова ракия или коняк.
Как правилно да разредим ракията?
Всяка есен в цяла Гърция се провеждат празненства: в градове и села се приготвя вино, а паралелно с това и ципуро. По-голямата част от събитията се провеждат между октомври и декември: това е времето, когато във всички села се вари гръцка лунна ракия.
Гръцкото ципуро може да бъде „чисто“ или с подправки: карамфил, мед, канела, анасон.
Основно изискване днес е напитката да се прави от висококачествени сокртове грозде. От голямо значение за аромата на гръцката ракия е и аккъв е състава на почвата, в която е расло гроздето, както и надморската височина на лозето.
Дестилаторът също трябва да е истински виртуоз на ароматите, за да успее да запази в максимални граници ароматите на суровините.
С какво най-лесно се оцветява ракията
Как се пие ципуро
За гърците ципуро е заместител на кафето и виното. През лятото пият гроздовата ракия студена, през зимата – гореща или със стайна температура, а понякога и с лед.
Напитката може да бъде аперитив, основна алкохолна напитка на празник, „чаша за добре дошли“ и „еднопосочна чаша“. В този смисъл, Ципуро е абсолютно универсален.
Традиционно се смята, че най-доброто мезе за гроздовата ракия е пикантно или горещо месо, но самите гърци я сервират с ядки, сушени плодове, сушени зеленчуци и дори морски дарове.
Как най-лесно се прави избистряне на ракия?
В таверните ципуро се сервира в малки чаши, наречени карафаки, като към всяка поръчана порция има плато мезе с лека закуска, като почерпката не трябва да се повтаря.
То присъства в съства на някои гръцки коктейли. Разбира се, алкохолните градуси и силният плодов вкус позволяват това. Няма как нашата ракия с висок градус да получи подобно приложение.
