Традицията да се празнува Баба Марта е свързана с древната езическа история на Балканите и с всички земеделски култове към природата. Сред най-ярките обредни практики за празника е закичването на хора и животни с мартеници за здраве и плодородие. Ръката, на която се носела мартеницата, сочела семейния статус, а след свалянето ѝ по нея се гадаело каква ще е годината.
Знаете ли кой е първият българин, окичил се с мартеница?
На коя ръка трябва да се носят мартениците?
Днес носим мартениците на ръката, на която ни е удобно, както и закичваме дрехите си с тях на нивото на гърдите, но в миналото ръката, на която се носела мартеницата, сочела семейното положение и социалния статус. Мартеници дедите ни носели на врата си, на колана и дори на… чорапа. По това къде се носела мартеницата всички можели да познаят дали срещу тях стои мома, ерген или нечия съпруга, нечий съпруг.
На коя ръка трябва да се носят мартениците от женените?
Традицията повелявала женените мъже да слагат мартеница в десния чорап. Завързвали я на глезена или я скътвали в пояса си. Вероятно това има своята логична причина, но тя не е достигнала до нас. Днес носенето на мартеница на чорапа не се практикува, а подобно отношение към мартениците би се възприело по-скоро като неуважително или на него би се гледало с насмешка. В миналото обаче такава била традицията и тя се спазвала от мъжете, свили семейно гнездо. В някои части от страната мъжете окачали мартеницата на колана си като символ на тяхната плодовитост.
Омъжените жени закичвали мартеницата си също на нивото на гърдите, от дясната страна.
Научете легендите, които стоят зад мартениците
На коя ръка трябва да се носят мартениците от момите и ергените?
Както имало правила относно носенето на мартениците от семейните, така и момите и ергените нямали право на своеволия относно това на коя ръка трябва да се носят мартениците. Момите носели мартениците си от ляво на дрехите си, закичвали ги близо до гърдите си от страната на сърцето, което било свободно и чакало да срещне своята половинка. Ергените носели мартениците си също от страната на сърцето, но ги завързвали на ръката си и по-скоро ги закачали на кутрето на лявата си ръка.
Интерес представляват за нас не само традициите, свързани с ръката, на която се носят мартениците от момите, ергените и свилите свое гнездо, но и начина, по който изглеждала сама мартеница – с разчепкани краища носели своята ергените, а женените мъже изрязвали частта, която стърчала над възела, за да не се развявала по седенките – и образно, и преносно.
Мартеницата в списъка на ЮНЕСКО
Цветовете на мартеницата
Ако се чудите защо обсъждаме темата за носенето на мартеници от дамите и господата, то ще ви изненадаме – причината е свързана с цветовете на мартениците, олицетворяващи мъжкото и женското начало. Цветовете на конците, от които се изработват мартеничките – бял и червен, са познати на Балканите, в Египет и Близкия Изток от античността. Червеният цвят в древността е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият е олицетворявал Слънцето – отвъдния живот, вечността. Червеният и белият цвят, от които се изработват мартеничките, имат и друга символика – червеното е символ на женското начало, на новия живот, на кръвта при раждането на който напомня. Белият цвят очаквано символизира мъжкото начало, чистотата, спокойствието.
Тайнствената Баба Марта – единствената жена сред месеците
В някои части от страната връзвали синьо око към мартеницата си против уроки. Днес не само връзваме мартениците, на която ръка желаем, но закачаме към тях и различни украси – сърца, детелини, животни, надписи, детски мотиви и дори ликовете на родни и чуждестранни звезди – кич, който няма нищо общо нито с традициите, нито с символите на празника, нито с обичаите и смисъла, втъкан в истинската българска мартеница.
На 1 март: Вижте какво не се прави в днешния ден
