Сирни Заговезни е след няколко дни. Празникът е винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и последния ден, в който могат да се ядат продукти от животински произход, без месо. След тази неделя започва строгия Великденски пост, символизиращ престоят на Христос в пустинята в продължение на 40 дена.
Традиции на празника
В някои части на страната вярват, че на този ден Земята и небето си прощават. Това е важно основание да си простят и хората. Те трябва да влязат в Големия пост с чисти души и сърца. Точно прошката осигурява вътрешния мир на човек, тя е символ на благородство и нравственост. По традиция младите искат прошка от по-възрастните в семейството, казвайки: „Прощавай, мамо, тате!“ и получават отговор „Простено да вие! Господ да прощава!“
Сирни заговезни 2024 г., ето какви са традициите
На този ден се палят огньове, по височината на огъня се гадаело колко плодородна ще е годината. Когато пламъците започнат да намаляват, големи и малки прескачали огъня за здраве. Наред с това, младите момци правели през седмицата преди Сирница дървени стрели, които палят от огньовете в неделята и ги изстрелват към двора на момата, която са си харесали за жена.
Обичаят „хамкане“ е любим на децата. Най-възрастната жена в дома завързва на червен вълнен конец варено яйце или парче халва. Завърта конеца в кръг над главите на събралите се деца и това дете, което успее да захапе храната на конеца без да си помага с ръцете, ще е здраво през цялата година.
Какво никога не се прави на Сирни Заговезни?
Защо „играят“ кукери?
На повечето места в страната на Сирни Заговезни се появяват кукерите. Те символизират възраждането на новия живот в лицето на пролетта и отминаването на старото, в случая на зимата. Това е изключително древен обичай по нашите земи. Днес се вярва, че кукерите гонят злото, но в миналото обичаят е бил възприеман като пресъздаване на смъртта на старото и раждането на новия живот.
Още древните траки спазвали този обред като дните на Дионис. Сатирите и силените, които участвали в него, били предшественици на кукерите.
„Кукери“ е дума с тракийски произход, която значи „високи, маскирани хора“. Точно така изглеждат кукерите. В обреда могат да вземат участие само мъже и то ергени. Участниците се маскират като Момък, Невеста, Цар и другите кукери. От всичките единствено Царят може да се играе от възрастен, семеен и имотен мъж. Кукерите теглят рало след каруцата с Царя, в която има и крина със зърно. С ралото орат земята ритуално, а Царят засява зърното от крината. След това всички заедно минават през всички къщи в селището за здраве и плодородие. Съответно получават от домакините вино и храна.
Къде у нас се хвърлят стрели на Сирни Заговезни?
След това всички се събират на мегдана, където вдигат огромен шум, за да прогонят злите сили и духове. „Невестата“ подрежда покъщнината, но не ѝ спори. „Момъкът“ опложда ритуално „Невестата“. Царят получава 3 хапки хляб от кукерите. Двама кукери биват впрегнати в ралото и започват да орат, а Царят върви зад тях и засява зърно. Докато Царят казва благословията си за плодородие, един от кукерите ритуално го убива, а другите го възкресяват. Идва времето и Невестата да роди. Така пътят на новата земеделска година е открит. Смята се, че тя ще е плодородна и благодатна.
Вярвало се, че колкото по-грозни страшни са кукерските маски, толкова по-голяма вероятност има да се изплаши злото. В тях основно присъства червения цвят – на плодородието, възраждането на природата и слънцето, а също и със силата да прогони злото. Другият преобладаващ цвят е белия. Той символизира, чистотата, водата и светлината.
Започва Сирната седмица. Ето какво е позволено и какво е забранено
Всички тези действия, които извършват кукерите по време на своите игри, целят преобразяване на света, да си отиде старото, зимата и да направи място на новия живот, пролетта.
След като приключат с обредите, на мегдана кукери и жители на селището се веселят заедно.
