Най-разпространените широколистни дървета в България са дъб и бук. Те принадлежат към едно и също семейство Букови (Fagaceae), затова понякога трудно ги различаваме.
Дъб
Дъбът е голямо широколистно дърво, което достига възраст над 1000 години. Най-старото дърво в България е Гранитският дъб, който се намира в село Гранит, област Стара Загора е на 1700 години.
Дъбът достига 25-35 м височина и диаметър на ствола до 2 м. Короната е широка и започва ниско на ствола. Кората е сиво-кафява, напукана и плътна. Младите клончета на дъба са голи и ръбести с няколко пъпки по тях.
Листата са перести, заоблено нарязани на 3-7 дяла с дължина до 14 см. Горната повърхност на листата е тъмнозелена, а долната е по-светла. Листните дръжки са дълги около 8 мм.
Дъбът е с мъжки и женски цветове. Мъжките представляват реси, а женските класчета. Цъфти с разлистването си през април и май.
Плодовете на дъба са известни като жълъди и са обичана храна от много горски животни.
Дъбът вирее край реки, в смесени гори и низини, в предпланински и планински райони.
Кои са дърветата, които е по-добре да не засаждате в двора си, защото привличат само беди в дома
Бук
Букът е широколистно, листопадно дърво, което достига възраст до 400-500 години. Букът е медоносно и декоративно растение.
Достига височина до 30 м, в някои случаи до 40 м и с диаметър на стъблото до 2 м. Короната на бука е разперена и гъста. През нея трудно прониква слънчева светлина, затова растителността в буковите гори е оскъдна. Кореновата система е разположена плитко в почвата, което прави бука неустойчив на силен вятър и обилни снеговалежи.
Листата на бука достигат 12 см дължина и до 8 см ширина. Младите листа имат власинки по листния ръб и по листните вени. Листният ръб е вълнообразен и назъбен. Листата са с яйцевидна форма. В горната част са тъмнозелени, а в долната - светлозелени. Както дъба, букът също е еднодомно растение. Мъжките цветове са с дължина до 5 мм, а женските до 4 мм. Всички са покрити с власинки. Букът цъфти през май.
Плодовете на бука са разположени по 1-2 в плодна “купула”. След като плодовете узреят, купулата се разпуква не четири части и плодовете падат. Представляват тип “орех” с кафява вдървеняла обвивка, тристенни и се наричат “букови жълъди”.
Букът се среща по всички български планини, на надморска височина до 1900 м.
Кои лечебни дървета да отглеждаме в двора си?
Дъбова и букова дървесина
Различните видове дървесина предлагат различни свойства като твърдост, текстура и външен вид.
Дъбова дървесина
Дъбовата дървесина е най-разпространената твърда дървесина. Характеризира се с тънка беловина в сиво-бял цвят и сърцевина, оцветена в жълто-кафяво до средно кафява, която потъмнява с времето. Дъбовата дървесина има кръглопорест строеж. Дървото е много устойчиво на механичен стрес, с добра плътност и стабилност. Дъбовото дърво съхне бавно. Изкуственото сушене трябва да се извършва внимателно, за да се избегне деформиране и напукване. Обработва се лесно с повечето инструменти и машини. Може да се разделя лесно и е особено подходящо за фурнир. Дървесината от дъб е много трайна, яка и непропусклива за течности. Притежава приятен цвят, красива структура и е много ценен материал.
Букова дървесина
Беловината и сърцевината на бука са с бледожълт до червеникаво-бял цвят. Дървесината е с фина пореста структура без видими маркировки. По-старите дървета (над 80 години) могат да развият червеникаво ядро от нередовна наситеност на формата и цвета. Годишните пръстени са ясно очертани, а сърцевинните лъчи са многоредни и едноредни. Въпреки твърдостта, буковата дървесина се обработва, слепва и лакира лесно. Може да се реже, пробива и рендосва. Дървесината на бука е с високи механични свойства, но има малка трайност. След импрегнация издържа до 30 години. Обработва и се огъва лесно, но изсъхва силно и се напуква.
