Много хора вярват, че душата на човек идва на земята, според опита, който иска да получи и че избира къде и кога да се прероди, в зависимост от кармата, която носи. Водещият специалист по квантова психология Валентин Ковачганев дава обяснение как става това и по какъв начин влияят на душата кръщенето и прощъпалникът.
Според него душата на човек продължава да съществува и в отвъдния живот, след като той приключи със земния си път. Там енергията, която всъщност представлява, става част от общата енергийна маса, която има сходно ниво на развитие и съзнание. Там душата решава в какъв човек да се прероди, каква да бъде неговата професия и съдба, а за всичко това тя трябва предварително да придобие опит.
Според Ковачганев, когато една жена се ражда, в нея може би се съдържа и душата на нейното бъдещо дете, което ще се роди, тогава, когато тя срещне подходящия за нея мъж. Зачеването на дете при европейците се обосновава на духовната връзка и любовта между мъжа и жената. Така, по време на акта между тях се осъществява енергиен обмен и така бъдещото им дете приема модела на своя бъдещ живот. През деветте месеца на бременността то е свързано с майката, като след седмия месец, започва да получава чрез нея информация за живота, който го очаква на Земята. Според Ковачганев има разлика между децата, родени по естествен път и с Цезарово сечение, което се изразявало в тяхната стабилност като личности. Той говори също и за децата, заченати ин витро, чиято енергия не съответства с тази на техния род, защото не са създадени по естествен път.
Той обяснява и защо има жени, които не могат да заченат, въпреки, че няма никакви проблеми това да се случи? Според него, отговорът на този въпрос се крие в това, че те може да не приемат духа на бъдещото си дете, от притеснение, свързано с рода на техния съпруг. Това обяснява факта, че една жена успява да се успокои и забременее, едва след като семейството си е осиновило дете.
Много важни за човешкия дух са народът, религията и семейството, с което то ще се свърже, когато дойде на Земята. Важни за едно дете са и кръщенето и прощъпалникът. Това са обредите, при които то получава своето име и когато разбира, че родът е само училище, в което то да разбере какво е животът и да избере своята професия и своя път.
Дали в това има истина, науката все още не е доказала!
