Със сигурност всеки един от нас като дете е хапвал вкусен качамак с масло при баба. В България тази гозба е позната от началото на 18 век, когато царевицата се налага като селскостопанска култура у нас. Жените в миналото са залагали на качамак, защото той е бърза алтернатива на замесената питка с бяло брашно, която обаче изисква време за направа, втасване и печене.
Тук идва едно голямо “но”. Оказва се, че качамакът далеч не е национално ястие или автентична българска рецепта. Под същото име то се подвизава също в Сърбия, Македония, Турция, Черна гора, Босна и Херцеговина.
Напоследък обаче италианското ястие “полента” набира сила у нас. Но полента не е нищо друго, освен качамак, с малката разлика, че в италианската версия се добавят гъби, луксозни сирена и различни видове месо.
Ето, че няма никаква съществена разлика между качамак, полента и царевична каша. И трите се приготвят като в гореща вода се изсипва царевичното брашно, а след това с помощта на дървена лъжица се бърка, докато кашата се сгъсти. В България сме свикнали с добавки като намачкани сварени картофи, натрошено сирене, масло, мляко, билки и подправки.
