Всички знаем кои са хората със “синя кръв” - благородници, аристократи, хора от висшата класа. Но в действителност има ли хора със синя кръв? В следващите редове ще се опитаме да дадем отговор (макар да не е еднозначен) на този въпрос.
Произход на израза “синя кръв”
“Синя кръв” е буквален превод на испанския израз “sangre azul”, което означава благородно потекло. Този израз се приписва на най-старите и уважавани фамилии на Кралство Кастилия, които никога не са влизали в брак с юдеи, маври или други раси и така са съхранявали чистотата на кръвта. Благородниците са се отличавали с по-светла кожа, на която ясно са контрастирали сините вени за разлика от загорелите от слънцето работници.
За първи път този израз се споменава в книгата “Хелън” на ирландската детска писателка Мария Еджуърт, където се казва “Някой от Испания от висшата класа със sangre azul, синя кръв”.
Дотук стигаме до извода, че не съществуват хора, които са буквално със синя кръв. Но това не е точно така. Има и друга основателна причина хората от благородно потекло да се считат за такива със “синя кръв”. И причината е в използването на сребърни съдове и прибори.
Ужасните неща, които очаквали средновековните рицари
Родени със сребърна лъжичка
Два популярни изрази се асоциират с хората от висшата класа - “синя кръв” и “родени със сребърна лъжичка”. И за второто си има обяснение.
Още от раждането до смъртта си благородниците са се хранели със сребърни прибори. В резултат на това в храната се отделя много малко количество сребро. Постепенно с течение на времето организмът им се насища със сребро, което води до сребрист оттенък на кожата и синьо-лилаво оцветяване на кръвта.
Всъщност използването на сребърни прибори в по-древните времена не е случайно и не се дължи само на демонстрация на богатство и лукс. Известни били антибактериалните и пречистващи свойства на среброто. Във времена с по-слабо развита медицина, среброто било чудесно средство за предпазване от инфекции. Само богатите представители на аристокрацията можели да си го позволят.
Храна, оставена в сребърни прибори, се разваляла много по-бавно. В сребърните съдове се пречиствала и мръсната вода. Целебното действие на светената вода не е мит. То е естествено следствие от обредното потапяне на сребърния кръст.
Дългогодишното използване на сребро, обаче, води до рядко заболяване, наречено аргирия.
Аргирия - болестта на сребърните хора
В древните времена европейската аристокрация в действителност е имала кожа със синкав оттенък. Синкавият (или понякога зеленикав) оттенък на кожата често се причинява от болест, известна като аргирия.
Това болестно състояние се развива в резултат на дългогодишно използване на сребро и неговите соли, като те постъпват на малки дози и в организма. Среброто бавно се отлага във вид на метал в съединителната тъкан и капилярните стени на различните органи. В това число влизат бъбреците, костният мозък и далакът. Тези отлагания се натрупват в кожата и лигавиците, а среброто им придава сиво-зеленикав или синкав нюанс.
След като кожата смени цвета си, остава така за цял живот. До днес не е открито лечение на този проблем. Въпреки това състоянието не е точно болест, тъй като пострадалият не изпитва болезнени усещания.
Това състояние е известно още от древни времена. От аргирия страдат хора, които работят в сребърни мини, произвеждат съдове и бижута от сребро. През 20-ти век сред причините за това заболяване е масовото използване на лекарства, които се правят на базата на сребро - основно моливи, които съдържат сребърен нитрат.
