В България има много ритуали за късмет и благоденствие. Нашите предци не само са ги изпълнявали стриктно, но и са знаели тяхното значение. Българският народ е съхранил някои прекрасни старинни обичаи и традиции. В момента някои от тях все още са широко разпространени в цялата страна, а други се практикуват само в определени села или региони. Ето някои от тях:
Сурвакане
Този обичай се празнува на 1 януари. Произходът му е труден за определяне – някои историци например го свързват с древните българи, а други с езическите времена на Рим. Ритуалът сурвакане се прави от деца на възраст от 5 до 12 години.
Всяко дете има своя собствена сурова клонка от дрян, украсена с различни неща като многоцветен памук, пуканки, орехи. С клонките си докосват/удрят гърба на близките си, докато рецитират различни стихчета за здраве. След това получават малки подаръци. Това е една от най-разпространените традиции в България и се практикува от повечето семейства.
Леденото хоро на Йордановден
На 6 януари във възрожденския град Копривщица се практикува т. нар. „ледено хоро” (хоро е името на традиционно българско хоро). Това се прави само от мъже, облечени в национални дрехи, влизат във водата на ледена река и танцуват под музиката на барабани.
Предполага се, че този обичай е възникнал по времето на Османската империя, когато местните хора са искали да демонстрират силата на духа си. Друга традиция, практикувана на този ден в други градове или села с реки, е когато местният свещеник хвърля кръста в реката и хората се надпреварват да го извадят.
Кукери
Има няколко хипотези за произхода на този обичай. Според най-популярния от тях е практикуван от траките (тракийската дума „кукери“ означава „високи хора с маски“), а след това е възприет и от българите. Празнува се в различни дни в различните региони на България, но като цяло е зимна традиция.
Само неомъжени мъже имат право да правят това - те се обличат в специални страшни костюми и танцуват причудливи танци, за да прогонят злите духове. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова повече ще прогонят злото. Днес тази традиция е по-характерна за малките български села.
Мартениците и Баба Марта
Това е най-популярната и разпространена българска традиция. Легендата за мартеницата датира от основаването на българската държава през 681г. Гълъб-пратеник с бял конец е изпратен от един от синовете на стария цар - Аспарух - до брат му акордеон, за да покаже, че е намерена нова земя. Когато Баян получил съобщението, той бил преследван от вражески хазарски племена. Улучен е от стрела и кръвта му оцветява конеца в червено.
Баян изпратил обратно гълъба, а Аспарух успял да дойде с войските си и да го спаси. След това той наредил да се направят още червени и бели конци и ги поставил на войниците си. Това се случило на 1 март. Оттогава всяка година на 1 март българите си подаряват една такава „мартеница“ с пожелания за здраве и късмет. „Мартеницата” се носи до началото на пролетта, когато се сваля и се поставя върху новоразцъфнали дървета.
Нестинари и техните танци върху жарава
Това е една от най-старите български традиции, която в момента е запазена само в няколко села на Странджа планина. Историците свързват това със старите тракийски традиции и техния култ към Слънцето. Самият танц се предава от поколение на поколение само в определени семейства.
Интересното е, че танцьорите "нестинари" не получават никакви наранявания при влизане в жаравата, така че учените твърдят, че това може да се дължи на тяхната генетика. Самите хора твърдят, че това е заради силната им вяра и добрите нрави. Този вид танци се правят на празника на Свети Свети Константин и Елена. Танцьорите влизат в обкръжените въглени в състояние на транс и се движат в него с малки стъпки във формата на кръст.
