24 октомври 1601 г.: Тихо умира, факлата е предадена на Кеплер
Може да изглежда болезнено да обявим смъртта на известен астроном за важна дата. Несъмнено Тихо Брахе е бил изключително ценен за науката, докато е жив. Той създава най-прецизните инструменти за наблюдение на своето време, най-добрите до изобретяването на телескопа, и с тях провежда щателни наблюдения на небето. Тихо обаче ревниво пазел данните си, особено от своя асистент Йоханес Кеплер, на когото поставя задачата да вмести орбитата на Марс в своя небесен модел (в който Земята била центърът на Вселената). След смъртта на Тихо, Кеплер успява да получи тези данни (въпреки че не използва най-законните средства). Използвайки наблюденията на Тихо, Кеплер открива, че орбитата на Марс и тези на всички други планети е елипса, а не кръг. Оттам Кеплер създава своите закони за движението на планетите, които описват как планетите обикалят около Слънцето в Слънчевата система и поставят началото на описанието на гравитацията от Нютон.
6 август 1672 г.: Наблюдава се полярна ледена шапка
Холандският учен Кристиан Хюйгенс и неговият телескоп „Направи си сам, по-добър от Галилео“ изясняват много от мистериозните характеристики на слънчевата система, включително пръстените на Сатурн. През август 1672 г. Хюйгенс наблюдава и илюстрира светло петно на Марс, което по-късно е открито като полярна ледена шапка. Въпросът за марсианската вода ще тормози учените векове по-късно.
5 септември 1877: Опозиция и вълнуващи открития
Астрономите са наблюдавали Марс в продължение на стотици години, винаги заключавайки, че планетата е без луна. Едва през 1877 г., когато Марс се приближавал към опозиция - когато се приближава най-близо до Слънцето и е от противоположната страна на нашето небе спрямо Слънцето, страхотно време да се види Марс отблизо - Асаф Хол най-накрая забелязва една. Той открива Деймос на 12 август и няколко дни по-късно, докато наблюдава Деймос, забелязва Фобос на 18 август. По време на същата перихелична опозиция Джовани Скиапарели картографира характеристиките на Марс и наблюдава линейните структури, които той нарича канали. Общественото въображение се развихря с тези канали, погрешно преведени на английски, и земляните започнали да се чудят дали може да имат марсиански братовчеди, които се събират около водопоите на червената планета. След десетилетия на теоретизиране относно тези характеристики и какво означават те за възможния живот, каналите били открити като оптични илюзии, резултат от астрономите, търсещи характеристики на границата на визуалната разделителна способност.
Пеенето на Марс е лоша идея – ето защо
12 април 1963 г.: Въздухът горе
През април 1963 г. група учени използват спектрографски анализ, за да установят, че атмосферата на Марс съдържа вода, тъй като дълго време се спекулирало с полярните шапки, открити преди векове. В голямата схема на нещата почти нямало вода - много, много по-малко, отколкото във въздуха над най-сухите пустини на Земята. Атмосферата на Марс също е много тънка и се състои почти изцяло от въглероден диоксид. Надеждата да има марсиански братовчеди ставала все по-слаба.
14 юли 1965 г.: Среща с Маринър 4
През 1965 г. най-накрая хората направили най-добрия си контакт с Марс до момента, когато космически кораб от Земята, Маринър 4, прелетял покрай планетата. Mariner 4 направил първите снимки на повърхността на Марс, които всъщност били първите снимки на друга планета, направени от дълбокия космос. Наблюдателите на Земята най-накрая успели да видят червената планета в цялата й слава, кратери и всичко останало. Нямало канали, нямало вода и нямало марсиански обитатели — просто подобен на Луната свят, покрит с кратери.
14 ноември 1971 г.: Mariner 9 идва на гости
На 14 ноември 1971 г. Маринър 9 става първият космически кораб, който обикаля около планета, когато навлиза в орбитата на Марс. Неочаквано Mariner 9 получива места на първия ред пред прашна буря, обхващаща цялата планета. Той също така открива основни характеристики като вулкани, каньони, време и ледени облаци. Един каньон, дълъг 2500 мили (4000 км), е наречен Valles Marineris в чест на пионерския космически кораб. За почти една година на орбита Маринър 9 успява да заснеме повече от 7000 снимки на Марс и заснема около 80 процента от повърхността му.
20 юли 1976 г.: Viking 1 установява контакт
Viking 1 е първият американски космически кораб, който каца на повърхността на Марс. От марсианския си дом Viking 1 и по-късно неговият близнак Viking 2 излъчват изображения и данни за времето и провеждат експерименти в продължение на шест години – въпреки че мисията била планирана само за 90 дни! Учените откриват, че на Марс има различни видове скали, потенциално от различни точки на произход, и че Марс има сезони и тихи ветрове през нощта. За първи път земляните могат да си представят какво би било да стъпваш по каменистата почва на планетата и да усещаш бурните й ветрове.
Как Земята е избегнала съдбата на Марс?
7 август 1996 г.: ЖИВОТ!...или нещо подобно
Докато орбиталните и спускаемите апарати доказват окончателно, че на Марс няма хуманоиди, останават спекулации дали малки форми на живот като микроби може да се крият на или под повърхността на Марс. Изглежда, че идва откритие, когато група учени обявяват на 7 август 1996 г., че са открили метеорит от Марс в Антарктика, който съдържа микроскопични марсиански фосили. Очевидно това съобщение предизвиква много фанфари, обществен дебат и спекулации. Интензивното изследване на метеорита и съдържанието му разкрива, че „вкаменелостите“ вероятно са резултат от някакъв естествен процес, а не останки от живот. Въпреки това заявеното откритие предизвиква дискусия за това дали ще знаем как да разпознаем извънземния живот, ако го намерим, и майката на всички въпроси - какво всъщност е животът?
4 юли 1997: Pathfinder прокарва пътека
Било научено много за Марс от орбита и от спускаеми апарати, но до 4 юли 1997 г. нищо не било стъпвало на повърхността на планетата. На тази дата Mars Pathfinder каца и пуска малък роботизиран марсоход Sojourner, първият обект, обиколил планетата. Sojourner е проектиран да работи седем дни, но в крайна сметка продължава дванадесет пъти повече, изпращайки обратно изображения и данни за вятъра и времето на Марс и провеждайки експерименти върху почвата. По-важното е, че мисията Pathfinder доказва, че спускаемите апарати могат да бъдат по-икономични от астрономически (играта на думи) скъпата мисия Viking и проправя пътя за бъдещи роувъри през следващите десетилетия.
28 септември 2015 г.: Най-после течност
Друг орбитален апарат влиза в историята на 28 септември 2015 г., когато учени от НАСА обявиха, че спектрите, заснети от Mars Reconnaissance Orbiter, показват течна вода, течаща по повърхността на планетата. Смяташе се, че водата е необитаема, но остават въпроси за нейния източник. Идва ли от под земята или може би се кондензира от въздуха? С идеята за пилотирани мисии до Марс, която се върти в масовото съзнание и популярните медии, може би първите човешки изследователи на Марс ще бъдат тези, които ще разберат.
