Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Разклащане или срив: Какво се случва с руската икономика?

16 август 2022, 11:56 часа • 7287 прочитания

Руската икономика се сви през второто тримесечие. Това бяха първите три пълни месеца на забавяне от началото на войната в Украйна. Сега икономистите са на противоположни мнения дали свиването ще продължи или ще устои на санкциите в дългосрочен план.

Руската икономика се сви с 4% на годишна база през второто тримесечие, като резултатите бяха по-добри от очакванията на анализаторите за спад от 5%. Руската централна банка прогнозира свиването да продължи и през идните тримесечия и да достигне най-големите си процентни стойности през първата половина на 2023 г., предава CNBC.

Москва се стреми да задвижи отново икономиката си в условията на санкции, които западните сили налагат на федерацията в отговор на войната. Ограниченията разклатиха търговията на страната и я изолираха от глобалната финансова система.

„Съществуват сигнали за стабилизиране в много сектори през последния месец-два, но не очакваме спадът да достигне най-високите си стойности до второто тримесечие на 2023 г. и предвиждаме стагнация след това“, казва Лиъм Пийч, старши икономист в Capital Economics.

Влиянието на санкциите веднага бе посрещнато от бързата реакция на Руската централна банка, която рязко вдигна лихвите. Мярката стабилизира вътрешния пазар и доведе до това рублата да се превърне в най-добре представящата се валута в света от началото на годината до момента.

Впоследствие фискалното стимулиране и значителните намаления на лихвените проценти също оказаха влияние, притъпявайки краткосрочното въздействие на санкциите. В края на миналия месец централната банка на Русия рязко намали основната си лихва със 150 базисни пункта, като последната падна до 8%. Това бе петото поредно намаляване, откакто бе взето решение за рязко вдигане от 9,5% на 20% в края на февруари.

„Икономическият спад можеше да бъде много по-сериозен, но централната банка предприе незабавни мерки, за да предотврати финансова криза. Също така, устойчивостта на руския енергиен сектор смекчи въздействието на западните санкции“, добавя Пийч.

Много икономисти обаче смятат, че върху икономиката на Русия са нанесени дълготрайни щети, тъй като оттеглянето на бизнеса постепенно потиска икономическата активност. То се съчетава и с невъзможността за достъп до западни технологии.

Междувременно санкциите засегнаха сериозно някои икономически сфери, като производство отбеляза спад от 4% на тримесечна база, а това в секторите, силно зависими от вноса, се сви с повече от 10%.

Потребителското търсене също отслабна. Продажбите на дребно отбелязаха спад от 11% на тримесечна база след инфлационния шок през март, потребителското доверие се срина, а паричната политика се затегна.

„Третото тримесечие вероятно ще поредното слабо тримесечие, макар и да не се очаква свиване като през второто. Спадовете в продажбите на дребно и производството намаляха, инфлацията се забави и паричната политика се разхлаби“, казва Пийч.

„Въпреки това, икономиката все още е изправена пред сериозни затруднения, включително ограничен достъп до западни технологии и задаваща се забрана за предоставяне на застрахователни услуги за корабите, пренасящи руски петрол, което според нас ще доведе до спад на производството с 10% през идната година“.

Икономистите от Capital Economics не очакват спадът на руския БВП да удари дъното си още около година.

Разклащане, а не срив

На 24 август се навършват шест месеца от първите наложени санкции на Русия. Понастоящем наложените върху страната санкции са над 11 000.

Въпреки, че повечето анализатори се фокусират върху дългосрочните влияния на ограниченията върху руската икономика, сривът, който бе предречен от мнозина не се случи.

„Въпреки натиска на санкциите и прогнозите, икономиката на Русия не се е сринала. Макар да е изправена пред свиване от 5-6% през тази година, не съществува опасност от колапс или вероятност да изпадне в икономическа или финансов криза“, казва Крис Уифър, главен изпълнителен директор на базираната в Москва Macro-Advisory.

Икономиката „обаче е изправена пред 5 до 7 тримесечия на слаб едноцифрен спад и низ от предизвикателства“, с които, страната трябва да се справи, в противен случай предстои дългогодишна стагнация, добавя той и споделя, че руската икономика е разклатена, но не се е сринала.

Macro-Advisory изчислява, че руската държава акумулира над от 60% от БВП, докато малките и средните предприятия съставляват по-малко от 25%. Този дисбаланс ограничава растежа в спокойни времена, но също така защитава икономиката по време на криза, добавя той.

„Правителството, компаниите и хората са свикнали на икономически кризи (това е петата от 1991 г.) и структурите за подпомагане на работодателите в страната са добре развити“, казва Уифър.

Междувременно бизнес доверието, което отбеляза рязък спад през март и април, се върна към нормалните си стойности както в сферата на производството, така и в тази на услугите.

Уифър също не се съгласи с твърдението, че икономиката на Русия е поела дългия път към „забравата“ и твърди, че масовото оттегляне на западни компании от Русия няма да бъде толкова пагубно, колкото се предполага.

„Повечето от тези, които напускат, са или малки компании (като в сферата на търговията на дребно), или продават бизнеса си на местни купувачи. От 50 чужди компании само три са се оттеглили напълно“, казва той.

„Ние изчисляваме удара върху БВП на по-малко от 1%, тъй като оперативните активи ще останат в страната“.

Това контрастира на „катастрофалния“ удар, прогнозиран от Йейлския университет, предвиден в проучване от миналия месец. Авторите на изследването твърдят, че санкциите и оттеглянето на повече от 1000 компании от страната „осакатяват“ руската икономика.

Уифър обаче далеч не е сигурен в това. Съществува скептицизъм относно желанието на Русия, „да инвестира в икономическа локализация, особено като се има предвид колко малко е направено в области като технологии, инженерство и специализирани услуги през последните двадесет години“. Предишни кризи обаче са показали, че Русия се занимава с тези проблеми, ако не ѝ е оставен друг избор, добавя той.

Ивана Маринова
Ивана Маринова Отговорен редактор
Новините днес