Северна Корея е един от най-затворените режими в света. Шведският турист Мосе Вален е посетил страната на 9 септември и разказва пред шведското издание Expressen своите впечатления.
"Те пестят от електричество и почти никъде не е осветено. Тъмно е като в рог", разказва Вален, макар че на туристите, идващи от западните страни действителността се представя по съвсем друг начин.
Пътешествието му е било строго регламентирано. Вечер на Вален не е било позволено да напуска острова, на който се е намирал хотелът му. Освен това туристът е получил много строги наставления затова как да снима паметниците, посветени на режима. Едно от условията било снимките да заснемат паметника в целия му размер. От туристите се очаква и да се покланят на статуите на Ким Чен Ун и Ким Чен Ир.
В метрото, което е на 100 метра дълбочина и може да изпълнява функциите на бомбоубежище, не е разрешено да се снимат тунелите. Затова пък свободно може да се заснемат плакатите и статуите на държавните лидери и вагоните на метрото, произведени някога в Източна Германия.
За Вален не било трудно да види как влияе изолацията върху страната. Вечерта и през нощта Пхенян е потънал в мрак. Електричеството се пести. „Когато в Пхенян е тъмно, това означава - истински, дяволски тъмно. Нищо никъде не свети“, разказва Вален.
Излизайки от града с автобус, групата туристи се оказва на осемлентова магистрала с множество дупки и ясна нужда от ремонт. Когато попитал защо пътищата са толкова лоши, в отговор чул, че не достига гориво.
Контрастът между столицата и селските райони е голяма.
Бившият посланик на Швеция в КНДР Торкел Стьернльоф разказва, че през последните години Пхенян е провеждал модернизация с бързи темпове, стремейки се да създаде впечатление за благополучен град.
Броят на автомобилите нарастнал значително. Жителите на Пхенян принадлежат към привилегированата класа в обществото. Ако си селски жител, не можеш да се преместиш в столицата без разрешение, разказва още Стьернльоф.
"В селските райони няма никаква инфраструктура. По-малко от 5% от пътищата в страната са покрити с асфалт или бетон. Хората се придвиждат на велосипеди, каруци или ходят пеша. Когато излезеш от Пхенян, имаш чувството, че си попаднал 50 години назад в миналото. Степента на механизация на селското стопанство е много ниска, по-голямата част от работата се извършва без помощта на машини или трактори."
Сега се появи и се разраства средната класа. Това са хора, които имат достъп до чуждестранна валута и се занимават с бизнес. Има все по-голяма търпимост към пазарната дейност, макар че тя все още се осъществява в т.нар. "сива зона", става ясно от думите на Стьернльоф.
В същото време икономическата пропаст между тези, които имат какво да продадат и останалите става все по-голяма. Недохранването е голям проблем в страната.
В Северна Корея може да получиш апартамент само ако се ожениш. В противен случай оставаш да живееш при родителите си. Въпросът какво правиш, ако не искаш да живееш при тях и да се жениш, няма отговор.
По време на празненствата на националния празник 9 септември Вален се сблъсква с пропагандата и вижда масовите народни веселия, но го поразява и фактът колко много животът в Пхенян прилича на това, което може да се наблюдава и в Европа.
"PR-ът тук е повече, отколкото можех да си представя. Най-много ме впечати пропагандата в полза на рода Ким, всички почитат и превъзнасят святото семейство Ким на фона на реторика на ненавистта. Знаех, че мразят САЩ, но не предполагах колко много".
"В същото време в парка хората пиеха бира и танцуваха, отбелязвайки националния си празник. Точно този момент изглеждаше така, както и празнуването на националния празник на Швеция. И когато няколко души от групата отидоха да танцуват с тях това не изглеждаше никак странно", разказва още шведският турист.
Екскурзоводката попитала Вален защо е сам и къде е жена му. Той отговорил, че заради ракетните опити тя не е дошла в страната. "Но ние сме принудени да правим това, как ще се справим без ракетите?", отговорила ексурзоводката.
