Хелмут Кол, под чието ръководство се осъществи повторното обединение на Германия, почина в навечерието на преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Изглежда, че в това съвпадение има нещо символично. Бившият германски канцлер се възползва по най-добрия начин от необичайните обстоятелства и общественото настроени след падането на комунизма и отварянето на Източна Европа.
За разлика от тогава днес европейските лидери са изправени пред редица сложни обстоятелства: Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, тероризмът, безпрецедентния приток на мигранти, безработицата, популизмът и не на последно място Брекзит. Но точно както Кол и неговият френски колега Франсоа Митерат дадоха нов тласък на европейския проект в началото на 90-те години, Ангела Меркел и Еманюел Макрон подготвят своите амбиции и визии за континента, докато Великобритания напуска блока.
Тук залогът е ролята на Европа в защитата на либералните демократични ценности и на международния ред, основан на върховенство на закона. Това се случва в момент, когато, както се беше изразил един служител от администрацията на бившия американски президент Барак Обама, САЩ при Тръмп са „изгубени и Обединеното кралство е изчезнало в небитието“. Тези думи може да са крайни, но те показват основната слабост на Великобритания. Тя се дължи на само на трудната ситуация във вътрешната й политика, но и на опасното пренебрегване на целите, които си поставят нейните европейски съседи.
Френско-германският двигател не е фокусиран върху Брекзит, а по-скоро върху консолидирането на 60-годишния европейски проект чрез интеграция и сътрудничество. В центъра на този процес застават отношенията между Меркел и Макрон. На 15 май лидерите на Франция и Германия се срещнаха и обсъдиха новата „пътна карта“ за ЕС. Планът е следният: пред следващите две или три години, докато Франция извършва структурни икономически реформи, Германия ще се погрижи за засилването на така необходимата европейска финансова солидарност и на инвестиционните механизми. Освен това се очаква Берлин да приеме своята нова роля в областта на външната политика, сигурността и отбраната.
За Великобритания е важно да оцени своите алтернативи в по-широкия европейски контекст. Колкото и сериозно предизвикателство да представлява Брекзитът за Лондон, това не е единственият въпрос, върху който се фокусират европейците. На континента приемат излизането на Великобритания като товар, последиците от който могат да бъдат тежки за всички. В този смисъл основната задача на блока е да ограничи щетата.
Тенденции в ЕС са положителни
В ЕС настроенията са положителни. Икономическата ситуация в Европа започва видимо да се подобрява. Безработицата в еврозоната е на най-ниските си нива от 2009 г. (макар че все пак е около 9,5%). Икономическият растеж се върна. Президентът на Европейската централна банка Марио Драги говори за „категорично и обширно възстановяване“. Популистките сили претърпяха политическо поражение в Австрия, Нидерландия, Франция, Италия и Финландия.
Освен това проучване на Евробарометъра показва, че гражданите на континента подкрепят посоката на развитие на ЕС. Според изследванията европейците одобряват „гъвкавостта“ на ЕС или така наречената „Европа на няколко скорости“, което предвижда различни групи от държави членки да работят по нови проекти заедно.
Трябва да се подчертае, че тази тенденция не се дължи на Брекзит, а се случва въпреки него. Засилването на европейския проект и отварянето на хоризонтите е това, за което Германия, Франция и Европейската комисия усилено работят. Да се вярва, че европейците се радват на възможността да спечелят от Брекзит, означава да се гледа на света през погледа на Тръмп, според когото, когато една страна печели, друга със сигурност губи.
ЕС иска да развива своите способности да действа на международната сцена, извън своите граници, а не постоянно да оправя своите вътрешни проблеми. Геополитическата ситуация обаче предопределя тази насока и не оставя друг избор за блока. Някои от обстоятелствата предхождат референдума за напускането на Великобритания.
В момента се обсъжда въпроса за европейската отбрана, но не трябва да се очаква създаването на европейска армия. Освен това се дискутира основаването на Европейски валутен фонд и увеличаването на инвестициите за откриването на работни места.
Съществуващите проблеми
Въпреки този напредък съществуват редица проблемни въпроси. Такъв е случаят например с италианските банки. Германското Министерство на финансите се противопоставя на всичко, което може да представлява тежест за германските данъкоплатци. Ролята на Берлин в областта на сигурността и отбраната все още предизвиква големи вътрешни дебати, въпреки факта, че страната разполага войски в Литва като част от възпирането на Русия от НАТО. Много неща зависят от резултата на изборите в Германия през септември. Популистката вълна в Европа може да отслабна, но все още не е изчезнала, нито са премахнати фактори, която я подхранват.
Въпреки това сценарият за възраждането на ЕС не трябва да бъде отхвърлян, особено във Великобритания, която се подготвя за напускане. След Тръмп и Брекзит блокът вече има „безпрецедентна“ роля при защитаването на своите ценности и на международните институции, твърди бившият служител на Обама: „Европа трябва да удържи крепостта, докато Тръмп е на власт. Това е моментът на Европа“.
Би могъл да се направи паралел с миналото. Министърът на външните работи на Люксембург през 1992 г. обяви, че тази година ще бъде „часът на Европа“. Същата година Европа се провали в това да сложи край на катастрофата в бивша Югославия. Същевременно 1992 г. беше годината, когато благодарение на усилията на Кол и Митеран Маастрихският договор трансформира Европейската икономическа общност в официален съюз. След 25 г. акцентът трябва да се сложи не върху Брекзит и провалите, а върху това как в променящия се свят ЕС може да придобие нова и незаменима роля.
Точно както Кол и Митаран са използвали възможностите, които историята им е предоставяла, Меркел и Макрон при настоящите различни обстоятелства, определят общия европейски път. След десетилетие на криза, Европа може би най-накрая излиза от нея. Ако британците обърнат внимание на това, то може би ще успеят да избегнат лоши избори.
The Guardian
