Предизборните месеци в България са златна мина за всеки, който би искал да събере материал за треторазреден филм от който и да е жанр. Нагледали сме се на какво ли не и започващата официално кампания не прави изключение. Размисли и коментари за политическите изчадия, които се формират и крият зад думичката "коалиция", са безсмислени. Както са се пръкнали, така и ще си отидат. Само меметата за тях ще изплуват тук-там. Не по-голям смисъл имат и разсъжденията за звездите, засилили се към парламента. Можем само да им пожелаем да не се клатушкат на прага му, ту вътре - ту вън, като избелели миналогодишни мартеници, както се случи с Калин Вельов.
За всяка кампания партийният мозъчен тръст измисля нови залъгалки за народа. Не може да се отрече, че напоследък идеите му се бяха изчерпали. Точно тук настъпва интересната и новата страна на тазгодишната кампания за парламентарни избори. Ударен от пандемията, светът откри едно нещо – хубаво е решенията да се взимат от професионалисти. Българската политическа класа разбра накъде духа вятърът и с поведението, посланията, и с кандидатурите си казва едно: обещаваме ви меритокрация (управление на заслужилите, способните)!
Показателно за това е и Великото преселение от болниците в парламента. Доцент Атанас Мангъров, професор Андрей Чорбанов, пулмологът д-р Александър Симидчиев, здравният министър професор Костадин Ангелов. Упорито се носят слухове, че ни очаква и битка на генералите между Мутафчийски и Радев на президентския вот.
Хората, които вложиха целия си опит, знание и сили, за да обуздаят пандемията у нас, сега се явяват на избори. Прочетете отново горното изречение.
Някой зевзек би се пошегувал, че предстоят не избори за парламент, а референдум на тема "За или против маските". Новините за това кой лекар в коя партия е отишъл са толкова интересни, колкото и тези за трансферите в европейските футболни грандове. Кристиано е Роналдо в Манчестър, Мадрид и Торино, но в никакъв случай в Бистрица. По същия начин, по който Мангъров, Чорбанов, Ангелов, Симидчиев са прекрасни професионалисти в болниците. И не защото не стават за политици, а защото политиката ни е бистришка, без значение от абревиатурата или цвета, с които се кичи. Самият факт, че партиите се юрнаха да обгрижват медицинските лица на борбата с вируса, показва липсата на политическа кръв както в структурите, така и в идеите им. Тоест в нашето бъдеще.
Опитът да използват лекарите и техния медиен багаж, за да заемат повече места в парламента, ще бъде оценен от избирателите подобаващо. Той не може да скрие липсата на управленски програми, силно лидерство и перспективата за развитие. Не отговаря и на най-съществения въпрос, който трябва да обясни цялата политическа класа, заедно с хората гравитирали около и решили най-после да се включат в нея: наистина ли се опитвате да ни внушите, че 10-15 силни кандидатури за депутати ще променят нещата или в момента най-важни са сметките на местата в парламента?
В чисто човешки план е тъжно за самите лекари и специалисти, които се надяват, че ще с влизането си в парламента ще успеят да надделеят над статуквото. Те наистина са способни и не бих искал да гледам обясненията им след няколко години, прекарани в политиката. Достатъчно беше мълчанието на министър Ангелов след въпроса на Миролюба Бенатова за корупцията в Правителствена болница.
В края е редно дебело да се подчертае голямото "НО". 2020 година ни даде още един урок – нищо не е сигурно, особено сигурното. Затова и предстоящите избори са от изключителна важност. Резултатът от тях ще покаже нещо много повече от лицата в следващия парламент. Вотът ще е мерило за еволюцията на обществото, за стремежа му към развитие, промени, погледа му към бъдещето. Първото движение, което може доведе до съвсем нов политически калейдоскоп.
Автор: Андон Мутафчиев