Откакто съществува ДПС като партия, винаги надвива своите опоненти. Първите от тях бяха онези, които не искаха продукт на Държавна сигурност да се прави, че защитава правата на българските турци. Те години наред водиха борба с етническата партия ДПС. По Конституция такива у нас са забранени.
Независимият български съд обаче реши друго и етническата, наистина етническата по онова време партия, продължи да съществува, като включи и българи в ръководството си. Гениално, но напълно безсмислено. Защото в устава от учредяването си беше записано, че ДПС е правоприемник на, забележете, Турското националноосвободително движение в България. Ето такава партия 32 години седи в Народното събрание.
Нейната подкрепа за СДС свали СДС от власт.
Нейното коалиране с БСП превърна БСП в един файтон хора.
Привличането на корпоративни и корпулентни фигури пък си е открай време нейна запазена марка - от Мултигруп, та до Магнитски.
И какво се получава? Цяла политическа система не може да се справи с една порочно зачената партия. Цяла съдебна система не може да спре формация, основана и развивана като корпорация.
Малко българи се замислят над това. То по принцип все по-малко българи изобщо се замислят над каквото и да било, но това е друга тема.
И идва моментът, в който на някого му кипва. Да припомним защо - защото назначената за служител на Народния театър дългогодишна пиарка на Доган се появява с него в деня на изборите, придружавайки го при гласуване. Така, както е правила две десетилетия. Незамислящите се българи и най-вече политици отминаха този факт. На никого и през ум не му мина, че това е нередно и че нанася непоправим ущърб на Народния театър.
Доган ли е неговият директор?
За Доган ли работи пиарката на театъра?
Тези въпроси трябваше да си зададе политическият елит. Защото едно е правото на държавния чиновник да си има политически убеждения, в каквато посока беше пренасочен разговорът, а съвсем друго е пиар на културна институция да пиарства на политически лидер паралелно.
Ето тази тънка разлика беше размазана и публиката се върза. Почнаха се едни ежби - че всеки имал право на политически убеждения, че самият Морфов репресира артисти по политическа линия. Абсолютно доказан депесарски похват - да хвърлиш върху опонента си онова, в което той те обвинява.
Никой юрист не се изказа противоречи ли явяването на държавен пиар редом с политик в деня на изборите на Закона за държавния служител. Никой политик, освен министър Минеков, не зае публична позиция по въпроса. Само един Морфов от цяла плеяда интелектуалци се осмели да направи нещо, което да взриви кефлийското настаняване на ДПС и в културата.
Провокативно беше, да. Може би на ръба на приличието. Или даже оттатък ръба. Но сигнал към всички ни, че не бива да мълчим, докато Доган и сие си разиграват пасиансите.
Сегашният директор на Народния театър може и да е много добър в работата си, но чухме за него, когато обяви, че ако оглави институцията, ще върне Морфов. И му стискахме палци за конкурса. И спечели. Да, върна Морфов. Но защо взе пиара на Доган, бивш негов депутат и заместник-министър на културата? Нямаше ли други пиари в тази държава - по-неутрални като политическо присъствие? И доволен ли е господин директорът от пиарските услуги на г-жа Кръстева?
Ашколсун.
Директорът, ако имаше капка морал, отдавна да си е тръгнал. Не е за неговата уста лъжица това, с което се е захванал. Имало е всякакви в културата, но никой не си е позволявал така да се пъчи, че е изгонил дисциплинарно един от най-добрите български режисьори.
ДПС трябва да се спре. Морфов е само сигналният пистолет, който гръмна, за да се събудим. Ако, разбира се, искаме да сме свободни. И пак ще цитираме режисьора: "Защото какво означава да си свободен? Означава да не си слуга".
Автор: Стефан Стефанов
