Прекалено се задълба в темата за свободата на словото след атентата срещу "Шарли ебдо". А тя не е основната тема.
Случаят "Шарли ебдо" не се различава по нищо от случите с атаките в лондонското метро, от тези на бостънския маратон, от тези срещу кулите близнаци на 11 септември или от атентата в Сарафово.
Тук се засяга И свободата на словото, но далеч не това е основният проблем. Всички тези атаки са срещу свободата изобщо. Срещу свободата на Запада. Целта е тази свобода да бъде ударена и същият този Запад да започне да живее по-неспокойно, по-ограничено.
На терористите не им пука за свободата на словото. Те просто искат страх.
Да, новото е, че е засегнато едно конкретно право. И вместо свобода на словото е по-коректно да го идентифицираме като свобода на изразяването. Тя е по-обширна и всеобхватна. И е основна човешка ценност.
Обръщането на фокуса обаче само върху свободата на словото е неправилно. Неправилно е и твърдението, че се е случило нещо ново, безпрецедентно, нещо, с което се обявява война.
Тази война е обявена много отдавна. И атентатът срещу "Шарли ебдо" е просто част от веригата, която ислямският фундаментализъм иска да увие около врата на свободния свят.
Войната е факт отдавна. И тя е идеологическа. Западът трябва да покаже твърдост и да даде ясен сигнал, че няма да живее в страх и няма да се настройва срещу нямащите нищо общо с тероризма мюсюлмански общности. Само така можем да покажем на ислямския свят, че мотивите, които използват екстремистите, за да оправдават идеологията си, са несъстоятелни.
Автор: Десислава Любомирова
