Напоследък всичко е протести. Накъдето и да се обърнеш, най-популярната дума сякаш е "оставка". И няма човек, който да не иска да обясни на останалите, простосмъртните, какво значи тя – сякаш не е пределно ясно! А ясно ли е – много звучи като "остава"?
И от цялата тази работа все по-често изниква въпросите – ама какво искате? Какво предлагате? Първият е доста по-глупав от втория – оставка не значи оставам на власт, значи дим да те няма. Просто, та дрънка. Затова е и толкова неразбираемо – защото българският политик не е свикнал да му се казва настойчиво, яростно и силно, че не става за чеп за зеле. Някъде там, в най-назад в съзнанието, подсъзнанието направо, той си го знае. Но въпреки това го отрича – истински Стокхолмски синдром. Хем не става за чеп за зеле, хем си мисли, че избирателите не го осъзнават ....
Точно тук обаче ме сепва нещо – а осъзнават ли го? Или просто си го знаят, но това не променя нищо? Точно както простите отговори на какво искате и какво предлагате? Какво искате – да се махате. Какво предлагате – избори, за да изберем други според това те какво предлагат. Защото протестът не иска да става премиер, президент, депутат, министър. Той иска да има по-добри депутати, министри, премиер, президент ... Иска да избере свободно!
Толкова е просто – протестът иска да избере свободно! Иска да избира, докато не избере най-доброто! Точно както и като отидеш в магазина – обикаляш, гледаш етикети, цени, купуваш, пробваш, не ти харесва, отиваш пак – докато не намериш. И който си мисли, че това не е тежка работа, никога не е ходил наистина на пазар.
За демокрацията е същото – избираш, докато не намериш най-доброто. А когато ти пречат да избираш, протестираш. И тези, които не го разбират, е време да се отдръпнат. Тези, които имаха шанса да направят така, че когато на политиците им се каже настойчиво, яростно и силно, че не стават, да се отдръпнат! Както и тези, които са стиснали властта, да разберат, че тя не им принадлежи – когато властта е самоцел, следват винаги нещастия.
Предвид постоянното информационно блюдо на протеста, на човек все по-често му се приисква да опита нещо друго – поне за малко! А ако опита, да стане и за повече! Но няма къде да се скрием от него – той е трънчето в петата, което отдавна се е възпалило до гноясала рана! Много гноясала. Ако не режеш сега, само ще боли повече. Затова и младите, осъзнатите искат това – да могат да избират, когато пожелаят! Да се хванем на работа – месията няма да дойде!
Автор: Ивайло Ачев
