Относно създаденото напрежение след случаите Гърмен и "Орландовци" политологът Евгений Дайнов припомни статии на Лев Троцки, че бруталното говорене води до брутален живот. В последния месец се разиграха конфликти в ромските махали на Гърмен и столичния "Орландовци" няколко месеца преди местните избори. Коментарите са, че протестите имат политически профил и следват една и съща рамка. В сутрешните блокове и по други медии фокусът обаче пада и върху агресията и озверяването на обществото.
Коментар на редактора
Дайнов е прав. В ефира на Нова телевизия той заяви, че когато е нормално да се казва, че сирийските бежанци са човекоядци или циганите могат да бъдат правени на сапун, то говоренето в този стил става абсолютно в реда на нещата. Зададе се въпрос дали хората не озверяват. Всъщност, не точно. По принцип агресията не е непознато чувство на никое човешко същество. Въпросът обаче е, че ние живеем в общество, а не на самотен остров. В обществото трябва да се спазват определени правила, дори, ако искате, определен етикет на говорене. Абсолютната агресия може да бъде запазена за единици-ренегати. Когато обаче правилата не се спазват, хора като Волен Сидеров или Магдалена Ташева не са странни. Те стават еталон за поведение на група от хора, които се чувстват безнаказани, защото уж защитават някаква справедливост.
Чувството на безнаказаност е основният проблем. Правила у нас има, закони също. Фактът, че агресията става нормално говорене, е, защото няма кой да спре фанатичните изказвания. Защото нормалните хора се забавляват с Волен, но нормалните не осъзнават, че има не малко хора, за които Сидеров е прав. Дори няма значение какво говори. За тях е справедливо да убият циганин с брадва, защото циганитът също щял го убие с брадва. За какво общество можем да говорим; всъщност сме разделени на две - това на циганите и другото, уж на праведните българи!
Да, ромите са използвани, да има такива, които крадат и просят. А сякаш няма и българи, които го правят. Неспазването на правилата за всички и зараждащото се чувство на безнаказаност са виновни. Хайде един път да бъдем равни, а после ще видим, че можем да живеем заедно.
Е, друг е въпросът дали някой не си организира размирици преди местните избори. Ако е така, тогава нещата става още по-плачевни.