Местните избори в България вече свършиха – ясно е кой печели навсякъде. Но големият въпрос – дали хората гласуваха за промяна или подкрепиха визията на управляващите от ГЕРБ, не получи еднозначен отговор.
София (не) е България
Йорданка Фандъкова отново е победител, но нещата за ГЕРБ в София се промениха сериозно. На първо място – партията на Борисов загуби квалифицираното си мнозинство в Столичния общински съвет (СОС), за малко да загуби и дори обикновеното, ако феноменът "Борис Бонев" беше станал като кампания на партия, а не на гражданска инициатива. Дори за обикновено мнозинство, ГЕРБ ще трябва да разчита изцяло на ВМРО и нито един съветник не може да си позволи да е болен, така да се каже. "Атака" с двамата си съветници ще е в резерв, с 2 гласа, единият от които на Волен Сидеров – ще видим дали прякорът "златен пръст" пак ще влезе в употреба. Ако съдим от думите на Сидеров при напускането му на парламента, че в СОС има много далавери, като стой та гледай - убеден съм, че лидерът на "Атака" не се плаши от далавери!
По-болезнено за ГЕРБ обаче е, че те загубиха половин София. 12 от 24 района вече са с кметове, които не са на ГЕРБ. 8 от тези 12 района са под контрола на "Демократична България". И говорим за ключови райони, които са много важни – като "Триадица", "Лозенец", "Средец", "Оборище" ... Само "Лозенец" и "Средец" например са райони, в които влиза Борисовата градина, а там тепърва трябва да бъде решено ще има ли Подробен устройствен план, няма ли да има, какъв ще е ... Настроението на Борисов също е показателно - той добре разбира, че резултатите в София са заплаха и има да решава много сложни ребуси как да обърне тенденцията! Защото ако не Манолова, а някой измежду Борислав Игнатов или Борис Бонев беше на балотаж, тогава на Фандъкова нищо чудно да ѝ се беше случило това, което се случи на толкова кандидати от ГЕРБ в отделните райони!
Разбира се, столицата не е отражение на цялата страна, но никой не трябва да забравя – градът постоянно расте, за сметка на други места в България, а работещите в София отдавна са повече, отколкото живеещите постоянно там. Големият брой хора прави и много по-трудно приложението на мутренски похвати - икономически натиск, корпоративен вот или пък директни заплахи. Затова и всяка политическа промяна на високо ниво ще тръгва от София, това е реалността.
А извън София?
Безспорно за ГЕРБ е голяма победа случилото се в Пловдив – вторият по големина град в България. Бургас, Варна, Стара Загора – победите там, при това убедителни, също дават голямо самочувствие. При такива разлики, ще е несериозно успехът да се приписва на купуване на гласове и изборни манипулации. Остава отворен въпросът за икономическите лостове, които един властимащ може да упражни. Но и не бива да се подценява друг мотив за гласуване – ако съответният кмет не се е издънил жестоко и всъщност е свършил това-онова за града, тогава защо да не бъде подкрепен? Или, ако така и няма алтернатива, на която хората да се доверят – заслужава си да се помисли в тази насока специално за Варна и за популисткия тон на "Възраждане", който крушира срещу кмет със съвсем неласкава репутация като Иван Портних.
Факт е и друго – ГЕРБ отстъпи в някои областни градове, но спечели 10 общини повече, отколкото през 2015 година. Надграждането трудно става само с деструктивни подходи, макар че зависи и от обема – в по-малките населени места безспорно е по-лесно хората да бъдат вкарвани "в правия път"!
Опозицията
БСП пак се появи на картата на областните градове в България, макар и само на 4 места – Русе, Перник, Разград и Благоевград. Но случаи като този в Благоевград дават основание на ГЕРБ да роптае, че червените се крият зад "независими" кандидати и така успяват да вземат повече, отколкото биха спечелили иначе. Не е ясно на каква основа е това оплакване, след като по закон не е забранено.
Точно картината в София обаче показва, че червените не могат да си мислят за победа на парламентарни избори на ГЕРБ. Споменът от подвизите на социалистите през многото години назад още не заглъхва и ще трябват още много усилия от тяхна страна, за да се промени това. Въпросът е възможно ли е изобщо – може би с времето, но ще е необходимо много време и никакви стъпки накриво. А специално днес рано сутринта, като си припомних какво говори Корнелия Нинова за избора на главен прокурор и как политическата квота на БСП от трима души във Висшия съдебен съвет си решавала сама да подкрепи Иван Гешев, "Позитано" нищо не се мешало, а Бойко Борисов и Христо Иванов написали закона (пълна лъжа, която лесно се вижда при проследяване на събитията преди 4 години, ето в този материал), ми е ясно, че пред съществителното "време" ще трябва да сложим "много, много, много ...". Защото, колкото и да не им се вярва на (бившите) комунисти, гладът за правосъдие в българското общество няма да бъде утолен с "оня беше, оня го направи", а с истинска, работеща съдебна власт, извън досега на силните на деня и исторически политици!
"Демократична България" надгради в София, но само това. А за формация, която иска да е алтернатива на статуквото, това е слаб резултат - защото не бива да се забравя и мажоритарния елемент в сегашното гласуване. Ако просто ще си говорим за някакъв опозиционен глас – да, демократите са тук, чува се шумът, обаче какво следва? А и помним второто правителство на Бойко Борисов и как декларираните първоначално добри намерения изтекоха в политическия канал - именно защото десните не бяха готови да се мерят с политическата мощ на Борисов. Дано скоро станат - при всички вътрешни колебания, все пак софийските резултати са надежда за тях, но ще им трябва много работа!
Покрай капките някак стои ДПС. Но на местно ниво партията не губи – напротив, държи стратегически места, които са важни при голямата политическа борба на национално ниво. Защото етническата карта винаги ще е в колодата на ДПС – докато тази партия съществува!
Много важно е какво ще направи оттук-насетне и Борис Бонев. На него се падна ролята да покаже, че кандидати, натоварени с бремето на очакванията на аполитичния дял от гласуващите, могат да свършат реално работа. Трудна задача - защото той е 1 глас в Общинския съвет, а сам човек да промени система не става!
Автор: Ивайло Ачев
