"И във връзка именно с тези конспиративни теории, ще отбележим, че в програмата на Царя не фигурира пътуване на 9 май до Москва, както бе публикувано в някои медии”. Това се казва в публикуваната вчера официална позиция на Симеон Сакскобургготски във връзка с решението на Светия Синод да споменава името му като цар на българите при извършването на обществени и частни богослужения във всички православни църкви и манастири.
Коментар на редактора
Да, отдъхнахме си с облекчение. Възрадваха се всички, или поне тези, които разбраха за какво става дума (начело с Радан Кънев). Симеон II няма да ходи на 9 май в Москва по случай честванията заради победата на съветската армия над нацистка Германия. Не им стана играта на тъмните сенки от Руската църква, които искаха да си спечелят българско присъствие на Деня на победата в лицето на свален от трона монарх. Дали с подобна радост трябва да реагираме?
Решението на Българската патриаршия предизвика мигновена обществена и политическа реакция. Започнаха спорове “за” и “против”, като тези “против” бяха по-гласовите. Продължи се с дебат дали споменаването на “царя на българите” ни прави монархия, доколко решението на Синода е конституционно, дали въобще обществото може да се меси в решенията на църкавата. Президентът Росен Плевнелиев и бившият Георги Първанов защитиха идеята за републиката, Радан Кънев и “Десните” се възмутиха, юристи коментира правната страна на нещата.
Вчера мислех да проверя как се практикува този въпрос в реални монархии като Дания, Норвегия и Англия и все пак отчитайки различията от верска гледна точка. След това сметнах, че няма смисъл.
По принцип българската църква не се слави с голямо смирение или привързаност към аскетизма. Твърде много църковните хора парадират със скъпи часовници, хубави коли и златни ланци. Българите освен това сме по-скоро атеисти и интересуваме ли си от църквата като институция?
Има няколко въпросителни и една две удивителни около решението на Синода. Църквата може да е целяла нещо друго с решението си за Симеон II и да си играе на политика. Може пък наистина да ни трябва цар на българите и БПЦ всъщност да ни показва правия път. А можем ли да предположим, че е неволна грешка от незнание?
А всъщност не луднахме ли за пореден път по една спекулация в търсене на конспиративната теория? Ние това си го обичаме и винаги избягването на важните теми се предпочита. Не са виновни медии или политици (които сега използваха момента да се покажат големи републиканци), виновно е по принцип българското съзнание, което си обича конспирацията. Дори да има реална опасност или причина за опасения, ние просто си умряхме от кеф, че сме ги разкрили тези игрички. Браво на нас!
