173 страници – толкова стигнаха, за да се побере списъкът с кредиторите, които търсят пари от пропадналата Корпоративна търговска банка. Тя беше четвъртата най-голяма банка в България само допреди малко повече от година.
Списъкът е неверен и незаконен, категорично обяви едно от популярните лица на протестите срещу затварянето на КТБ и срещу действията на държавата по въпроса – Вера Ахундова. Тя даде простичък пример защо смята така – нейното име липсва в списъка, след като тя търси загробени в КТБ пари. И добави – къде са цесиите, извършени заради затварянето на КТБ?
За незапознатите – цесията представлява договор, с който кредиторът на едно вземане прехвърля вземането на трето лице. Такива цесии се правеха масово миналата година, за да могат лица с много по-високи влогове в КТБ от гарантираните от 100 000 евро да си спасят парите. Цесията обаче е и отличен инструмент за последващо придобиване на апетитен актив, особено след като банката е фалирала.
Липсата на цесиите от КТБ действително е повече от скандална, тъй като цесията се отнася до вземания. Щом лицето А има да взема от КТБ пари/активи и прехвърля вземането на лицето Б, то Б става кредитор. Но единственото обяснение тези „нови” кредитори да ги няма е, че те са осъществили „вземанията си” – танто за кукуриго, кон за кокошка, по пет-шест компании за едно евро. А никой държавно отговорен не уточни този списък с кредитори на каква база се прави - с имената на тези, дето имат да вземат от КТБ след затварянето ѝ на 19 юни, 2014 година или на тези, които имат да вземат към днешна дата - 18 август, 2015 година?
Г-жа Ахундова много правилно постави основния въпрос, който поставя и прочутият американски автор Джон Гришам във вече класическата в моите очи своя творба „Фирмата”. Въпросът е много прост – какво още? Главният герой във „Фирмата” Мич Макдиър го научава като еманация на професията "Юрист" – когато хванеш някого да те лъже, първият въпрос, който трябва да си поставиш, е „Какво още” - за какво още ме лъже?
Теория на конспирацията
Сигурен съм, много от Вас, уважаеми читатели, са гледали едноименният филм с Мел Гибсън и Джулия Робъртс. Конспирацията е измислица, докато не ти се случи на теб. Затова в следващите редове аз ще си позволява да отпусна въображението си за една хубава конспирация.
Азбучна истина е, че за да контролираш една държава, трябва да държиш репресивните ѝ органи и, разбира се, парите т.е банките. Парите са тези, които карат репресивните органи, а и не само, да слушкат. Когато знаем това и имаме необходимия ресурс, какво следва да направим – непряко, чрез по-трудно видими връзки, да поставим в зависимост хората, от които зависи функционирането на силовите органи. Например тези, които контролират подслушването в държавата от името на държавата. Държавата обаче си е имагинерно понятие - уж всички, ама само някои - КОИ?В списъка с кредиторите на КТБ имаше едно име, търсещо 50 лева, което напомняше за това на бившия шеф точно на структурата, занимаваща се с подслушване - ДАТО. Срещнахме и името на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който сега, може би, ще опере пешкира за липсата на държавен надзор над КТБ. Нищо, че много, ама много вероятно, тази липса, недоказуемо в който да е съд, е идвала точно от високото държавно ниво. И само лекичко питам – дали Гунев е предпочел да не спасява света пред перспективата да загуби нещо далеч по-ценно от пари – близки или живота си? Колко от нас на негово място щяха да са "спасители"? Затова и ако е останал и един човек, който да си мисли, че някой от истинските виновници за съществуването, функционирането и ограбването на КТБ ще понесе отговорност, да вземе да се събуди – ще настине, краката му са отвити, а прозорецът е отворен!
Автор: Ивайло Ачев
