Учили са ни, че Априлското въстание, което честваме днес, е връх в националноосвободителното ни движение. Учили са ни да се радваме на това връхно постижение, защото, в крайна сметка, то постига своята цел. Учили са ни да се възхищаваме на всеобщия ентусиазъм, завладял цяла поробена България, която работела с всички сили, за да може да въстане и да се пребори за свободата си. Така са ни учили...
Защото е хубаво да сме горди българи, да познаваме своите моменти на величие. И това е абсолютно така.
Къде обаче е тънката граница между самозаблуждението и обективността? Ако се заблуждаваме, ще се чувстваме ли по-добре? По-силни ли ще сме, по-достойни?
Аз не мисля така.
И колкото и да обичам страната и народа си, вярвам, че само истината може да ни направи достойни хора.
А истината е, че Априлското въстание е един провал. Има външни фактори и предпоставки, които са спомогнали за това, но провалът е предимно и основно вътрешен.
Болно е да трябва да признаеш, че народът ти не е бил готов и не е желал достатъчно свободата.
Защото само наш проблем е слабата подготовка в три от четирите окръга на въстанието. Вътрешните междуособици, неразбирателства, несъгласия, невъзможност да се уеднаквят позициите и прироитетите. РАЗДЕЛЕНИЕТО. Това е основният фактор, довел до провала на Априлското въстание, той е и основният фактор за провала на България и днес.
Един-единствен - Пловдивски окръг, изнася цалата тежест на въстанието. Да, то е обявено принудително, но мнозина в други окръзи не се решават да последват примера на въстаналите, просто защото мислят, че нещата трябва да се случат другояче.
И така България потъва в кръв. От малодушие, от страх, от мързел, от некомпетентност.
Ужасна дамга е най-голямото достойнство на Априлското въстание да е това, че то е потушено със зверска жестокост. Защото именно тази жестокост в последствие впечатлява Европа.
Не смелостта, не мащаба, не упоритостта да се борим, а това, че сме зверски изклани ни спасява. И това е отвратително осъзнаване. И страшно боли.
Защото народът ни и днес е разединен. И днес е малодушен. Не иска да наруши спокойствието си, да превъзмогне търканията и задължителните неразбирателства. Не намира причина, която да постави по-високо от себе си. Причина, заради която да си заслужава да се постави в услуга.
Трябва да погледнем истината в очите. Априлското въстание е провал. Наш провал. Обяснения - много. Но резултатът след всички тях е един и същ.
И това не е непатриотично. Напротив. Само признавайки, че имаме слабости, можем да се опитваме да ги превъзмогнем. За да станем достойни за всички онези, които умряха, защото наистина искаха България да бъде свободна.
Автор: Десислава Любомирова