Новини за стихотворение
-
"Доброта" Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. -
"Молитва" Нощ над родния ми дом надвесена, спят сега неволята и враговете... Само ти, с съдбата ни примесена, спущаш си над нас крилете. -
"Видение" Вън ходи край къщи и пее отново април, цветоносеца блед. И дъха зелената пролет отрова, по-сладка от вино и мед. -
Морето винаги е било муза и вдъхновение, без значение дали става дума за поезия, музика или картини. Днес ще ви споделим 3 от най-прочувствените български стихове, посветени на необятната синева. -
"Прости" Тежи ми погледът прощален, изпълнен с укор и тъга — и вехна, крея аз печален с еднички спомени сега… Не бяхме си ръка подали, не бяхме разменили реч — сърцата бяха се разбрали, сърцата знаеха се веч. -
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. -
"Прощално" На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. -
"Сливане" Нощта дойде и корабите-замъци целунаха със светлини морето. Запалиха го жълтите им пламъци и стана то като от огън взето. -
"Раздяла" От очите ми съня изсмука тая дълга нощ, тъй неспокойна. Няма на стената да почукам - тя е вече помежду ни двойна. -
"Хвърчащите хора" Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. -
"Доброта" Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. -
"Да се завърнеш в бащината къща" Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. -
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана? -
"Край морето" Стоях загледан: едностайно вълната гонеше вълна в море - пустинно и безкрайно. А сякаш птица, лекокрила, ей кораб с опнати платна - стрела не би го опредила. -
"Измислица ли е морето" Измислица ли е морето? И щастието ли? Не вярвайте! Не вярвайте на капитаните, които го продадоха! -
Евтим Евтимов бе истински майстор на думите! Макар да си отиде от този свят през 2016 година, той остави огромно литературно наследство след себе си. -
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази! -
"Южнячка" Аз мога да съм много радостна и – много да съм тъжна. Да браня истината с ярост, но внезапно да излъжа. -
"На жена ми" От спомени не ме ревнувай! Не ме ревнувай от жени, които, и да съществуват, са вече в миналите дни. Или пък в миналите нощи. -
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-