"Детски празник"
Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люляци,с цъфнали клони.
Люлки,сестри с ветровете,
люлки и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи,дървета и хора.
Бунтовник, поет, родолюбец, Христо Ботев е една от най-ярките личности в българската история. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Ботев получава високо образование за времето си.
"Прокоба"
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
"Светъл спомен"
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"На Кирил и Методий"
О, учители-творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
китим образа ви свет.
Чутни Солун ви роди,
вие бяхте две звезди,
а над нашата страна
бе безбродна тъмнина.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Ако"
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
"Светъл спомен"
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Ако"
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
"Детски празник"
Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люляци,с цъфнали клони.
Люлки,сестри с ветровете,
люлки и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи,дървета и хора.
"На Кирил и Методий"
О, учители-творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
китим образа ви свет.
Чутни Солун ви роди,
вие бяхте две звезди,
а над нашата страна
бе безбродна тъмнина.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Прокоба"
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
Бунтовник, поет, родолюбец, Христо Ботев е една от най-ярките личности в българската история. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Ботев получава високо образование за времето си.
"Южнячка" Аз мога да съм много радостна и – много да съм тъжна. Да браня истината с ярост, но внезапно да излъжа.
"На жена ми" От спомени не ме ревнувай! Не ме ревнувай от жени, които, и да съществуват, са вече в миналите дни. Или пък в миналите нощи.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"Детски празник" Паркът е свеж и зелен, пълен с деца като мен, пълен с червени балони, с люляци,с цъфнали клони. Люлки,сестри с ветровете, люлки и мен понесете, да литна високо в простора над къщи,дървета и хора.
"Дъжд" Като пулса на сърцето бодро тупкат капки вън. Колко чудно и красиво всичко туй е, като в сън. Златосребърни прашинки.
Бунтовник, поет, родолюбец, Христо Ботев е една от най-ярките личности в българската история. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Ботев получава високо образование за времето си.
"Ревност" Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим, прости.
"Прокоба" Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което се обажда в сърцето ми и тъмен спомен ражда. Не зная що съм и не зная що съм била.
"Светъл спомен" Светлий спомен за теб е кат книга любима, денонощно пред мен е разтворена тя... Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя, сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Аз и морето" Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"На Кирил и Методий" О, учители-творци, смели войни и светци, ний с цветя, цветя безчет китим образа ви свет. Чутни Солун ви роди, вие бяхте две звезди, а над нашата страна бе безбродна тъмнина.
"Колко си хубава" Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави.
"Хвърчащите хора" Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
"Ето ме днес" Ето ме днес съвършено разлистена. Дяволска сила във жеста ми свети. А във очите ми тайни и истини врат като билки в магични котлета.
"Маргарита" ГЛЕДАЙТЕ БОЯ НА ВЕКА УСИК - ФЮРИ НА ЖИВО - ЕТО КАК Тя беше първото момиче! Тя беше първата мечта! Тя беше първото „Обичам!
"Ако" Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети; или намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка — и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв — и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани- и изхабени — да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак!
"Вик" Във тази стая - тясна, тъмна, ниска, умирам от неизцелима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана.
"Обичам те" Обичам те... Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време.
