Евтим Евтимов бе истински майстор на думите! Макар да си отиде от този свят през 2016 година, той остави огромно литературно наследство след себе си. Днес ще ви представим 3 стрихотворения от него, които ще ви разчувстват.
Обич за обич
Аз назаем не съм те прегръщал
Още: Най-разтърсващото стихотворение на Евтим Евтимов
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
Още: "Крадец на обич" - изящна книга събира най-хубавите и последните стихове на Евтим Евтимов (СНИМКИ)
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам обич за обич.
Вино и любов
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи.
***
Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.
Възраст
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
