"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
"Когато се ражда поет"
Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова Вселена
когато се ражда поет.
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Нощен час"
Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?
Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Когато се ражда поет"
Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова Вселена
когато се ражда поет.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
"Причастие"
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
"Нощен час"
Дали налегна буря тъмни клони,
в горите безнадежден сън заспали
след ужасите на размирен ден?
Дали под притаени небосклони
светкавица-сретница се запали
и гине пътник, с огън ограден?
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
"Желание" Да бъде слънчево и тихо. В праха да се въргалят псета. Петли лениво да подвикват. В тревите да жужат щурчета.
"Добрите писма" Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.
"За две ръце" За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял. За две очи, като звезди горещи, за цялата си топлина бих дал.
"Доброта" Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име.
"Инимно" Не ме допускай толкоз близо ти до себе си, щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва.
"Любов" Когато вече няма да те има във вид, така удобен за любов - ще отпечатат черното ти име на белия тържествен послеслов.
"Когато се ражда поет" Когато се ражда поет небето разтваря вратата си стара и Бог коленичи на прага смирено - защото се ражда нова Вселена когато се ражда поет.
Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят? Пак дали той красиво загасва оня залез зад синия рид, притаил във рубинена ласка на града възрожденския вид?
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Причастие" На себе си ли измених, или пък себе си намерих? Не знам. В сегашните си дни не съм, каквато бях довчера. Над мене ли се извисих, или пък мене си пречупих?
"Плътта" Оковите дрънчат! Оковите дрънчат… И викове след мен — и викове ечат… Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свидната.
"Завръщане" Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят?
"Нощен час" Дали налегна буря тъмни клони, в горите безнадежден сън заспали след ужасите на размирен ден? Дали под притаени небосклони светкавица-сретница се запали и гине пътник, с огън ограден?
Света Богородичка Света Богородичке, мъничка, Със златно слънце на главичката, Направи ме да съм по-добричка, Поведи ме кротко за ръчичката.
На горещия черен плаж На горещия черен плаж ти говориш с едно момче. Една гъвкава бяла вълна се опитва да стигне до вас.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Ти, моя обич" Ти, моя обич, дълго забранена, ти, моя тайна, скрита вдън горите, открито трябва да вървиш до мене, а всъщност си оставаш скрита.
"Шах със себе си" От скука или пък от страх, от самота ли – сам не зная, ала веднъж започнах шах със себе си сам да играя.
"Августовска нощ" Това се случи с моя милост... Впрочем, за да съм точен, същинска случка нямаше във тоя час край морето - всичко бе в покоя, излъхван от тревите, от звездите и главно от един милиард щурчета, които със назъбени крачета като с триончета така трещяха, че сякаш щяха да разрушат, преди да стане ден, бунгалото, тъмнеещо зад мен.
