Един въпрос тормози човечеството от поколения: има ли интелигентен живот отвъд нашата планета?
Все още няма категорично доказателство, че извънземни съществуват някъде там, но нови проучвания показват, че нашата галактика може да бъде дом на цели 36 цивилизации от други планети.
Китайски астрономи от държавната обсерватория заявиха, че границите на Млечния път са с 26 процента по-широки, отколкото се приемаше досега, съобщи китайската академия на науките.
Близо половината от атомите, които изграждат човешките тела най-вероятно са били формирани далеч отвъд Млечния път и са пропътували целия път до слънчевата ни система посредством междугалактически ветрове от гигантски експлозии на звезди, твърдят астрономи.
Според международен екип от астролози, ръководен от проф. Нориуоки Мацунага, астроном от университета в Токио и италиански астрономи, има огромен район в центъра на нашата галактика, в който липсват млади звезди.
Астрофизици от Канада представиха най-точната днес оценка на Млечния път. Изследването на учените е публикувано в изданието Astrophysical Journal, съобщава The Guardian.
Халото на Млечния път се оказва продълговато, а не сплеснато, както са смятали учените по-рано. Авторите от Института по астрономия на Кеймбриджкия университет са публикували своето изследване на сайта arXiv.
Астрономите за първи път ще се опитат да използват гравитационни лещи – изкривяване на пространство-времето в Космоса, – за да се опитат да открият планета с помощта на "възкръсналия" телескоп "Кеплер", съобщава Лабораторията за реактивно движение на НАСА (JPL).
Седем години след предишния опит да се картографира нашата галактика телескопът APEX ни е предоставил нещо още по-интересно – карта на Млечния път, която отразява четири пъти повече територия, отколкото всичко, което сме виждали досега.
Японски астрофизици разказаха за откриването на втора гигантска черна дупка в Млечния път. Досега учените знаеха за съществуването на единствената свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката – Стрелец A*, пише Мегавселена.
Около центъра на нашата галактика са открити едни от най-древните звезди във Вселената, формирали се само 200 милиона години след Големия взрив, става ясно от статия, публикувана в сп.
Астрофизици от САЩ подготвиха първата "хронокарта" на т.нар. хало – периферията на нашата галактика, която им помогнала да изяснят къде се крият най-древните звезди на Млечния път, формирали се в епохата, близка до времето на рождение на Вселената.
Две свръхмасивни черни дупки, които се въртят една около друга в центъра на далечна галактика в съзвездие Дева, ще се сблъскат, в резултат на което ще настъпи един от най-мощните взривове във Вселената.
Мащабен обзор на Млечния път и галактиката Андромеда показва, че броят на новородените звезди в тях е приблизително еднакъв и че съотношението на техните типове във всяка звездна люлка се явява еднакво.
Разумен живот извън пределите на Земята по-скоро се крие не в периферията, както нашата планета, а в центъра на Млечния път и другите близки галактики, където има повече "строителни материали" за зараждане на технологично развити цивилизации.
Две свръхмасивни черни дупки, които се въртят една около друга в центъра на далечна галактика в съзвездие Дева, ще се сблъскат, в резултат на което ще настъпи един от най-мощните взривове във Вселената.
Разумен живот извън пределите на Земята по-скоро се крие не в периферията, както нашата планета, а в центъра на Млечния път и другите близки галактики, където има повече "строителни материали" за зараждане на технологично развити цивилизации.
Мащабен обзор на Млечния път и галактиката Андромеда показва, че броят на новородените звезди в тях е приблизително еднакъв и че съотношението на техните типове във всяка звездна люлка се явява еднакво.
Японски астрофизици разказаха за откриването на втора гигантска черна дупка в Млечния път. Досега учените знаеха за съществуването на единствената свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката – Стрелец A*, пише Мегавселена.
Около центъра на нашата галактика са открити едни от най-древните звезди във Вселената, формирали се само 200 милиона години след Големия взрив, става ясно от статия, публикувана в сп.
Астрофизици от САЩ подготвиха първата "хронокарта" на т.нар. хало – периферията на нашата галактика, която им помогнала да изяснят къде се крият най-древните звезди на Млечния път, формирали се в епохата, близка до времето на рождение на Вселената.
Близо половината от атомите, които изграждат човешките тела най-вероятно са били формирани далеч отвъд Млечния път и са пропътували целия път до слънчевата ни система посредством междугалактически ветрове от гигантски експлозии на звезди, твърдят астрономи.
Според международен екип от астролози, ръководен от проф. Нориуоки Мацунага, астроном от университета в Токио и италиански астрономи, има огромен район в центъра на нашата галактика, в който липсват млади звезди.
Седем години след предишния опит да се картографира нашата галактика телескопът APEX ни е предоставил нещо още по-интересно – карта на Млечния път, която отразява четири пъти повече територия, отколкото всичко, което сме виждали досега.
Халото на Млечния път се оказва продълговато, а не сплеснато, както са смятали учените по-рано. Авторите от Института по астрономия на Кеймбриджкия университет са публикували своето изследване на сайта arXiv.
Астрономите за първи път ще се опитат да използват гравитационни лещи – изкривяване на пространство-времето в Космоса, – за да се опитат да открият планета с помощта на "възкръсналия" телескоп "Кеплер", съобщава Лабораторията за реактивно движение на НАСА (JPL).
Китайски астрономи от държавната обсерватория заявиха, че границите на Млечния път са с 26 процента по-широки, отколкото се приемаше досега, съобщи китайската академия на науките.
Един въпрос тормози човечеството от поколения: има ли интелигентен живот отвъд нашата планета?
Все още няма категорично доказателство, че извънземни съществуват някъде там, но нови проучвания показват, че нашата галактика може да бъде дом на цели 36 цивилизации от други планети.
Астрофизици от Канада представиха най-точната днес оценка на Млечния път. Изследването на учените е публикувано в изданието Astrophysical Journal, съобщава The Guardian.