Астрофизици от САЩ подготвиха първата "хронокарта" на т.нар. хало – периферията на нашата галактика, която им помогнала да изяснят къде се крият най-древните звезди на Млечния път, формирали се в епохата, близка до времето на рождение на Вселената. Това става ясно от публикация в сп. Astrophysical Journal Letters.
"Тази карта ни помогна да потвърдим, че най-древните звезди, родени почти веднага след Големия взрив, може да се открият в регионите на халото, близки до центъра на галактиката. Освен това установихме, че подобни звезди могат да присъстват в тези части на периферията на Млечния път, които са разположени близо до Земята. Тяхното изучаване ще ни позволи да възстановим историята на това, как галактиката е събирала своите звезди", казва Тимъти Бийрс (Timothy Beers) от университета „Нотр Дам“ (САЩ).
Бийрс и колегите му съставили тази карта благодарение на изследвания, които те наричат "галактична археология" – изучавайки отделни древни звезди, учените се опитват да разберат как е възникнала нашата галактика.
Изследователите се интересували от редки звезди, които астрономите наричат „сини гиганти от хоризонталния клон“ (ВНВ звезди). За разлика от обикновените сини гиганти, притежаващи изключително висока маса и много кратък живот, техните събратя от хоризонталния клон представляват неголеми и много ярки звезди с размер на Слънцето и живеят милиарди години.
Голямото количество ВНВ звезди в периферията на галактиката навело учените на мисълта, че тези светила може да се използват за съставяне на хронологична карта за развитието на Млечния път в далечното минало.
За търсенето на подобни сини гиганти учените използвали атлас на Млечния път, подготвен в рамките на Слоанския цифров обзор на небето (SDSS), на който Бийрс и колегите му открили около 4700 ВНВ звезди. Тяхната възраст била измерена по това, в какъв цвят са оцветени тези звезди – колкото "по-червено" е светилото, толкова то е по-старо. Като съпоставили "цвета" на ВНВ звездите, учените получили карта на рождението на галактиката.
Оказало се, че най-древните сини гиганти, чиято възраст се приближава към 11,5-12 млрд. години, са разположени в близката част на халото, която се намира на 40 000 светлинни години от центъра на галактиката. На по-далечни разстояния са разположени сравнително млади светила, чиято възраст е с около 800 млн. години по-малка.
Всичко това означава, че голяма част от галактиката се е формирала около два милиарда години след Големия взрив, което принципно съответства на други оценки от еволюцията на Млечния път и предсказания на космологични теории, описващи процеса на рождение на халото.
Освен това хронокартата позволила на учените да разберат кога Млечният път се е сблъскал и е погълнал цяла редица заобикалящи го галактики джуджета, чиито останки във вид на редица изолирани ВНВ звезди са се съхранили в нашата галактика.
В близко време учените ще продължат анализа на данните от SDSS, в които планират да открият стотици хиляди подобни сини звезди. Тяхното изучаване, както се надяват астрофизиците, ще позволи да се разкрият други епизоди от сблъсъка на Млечнияя път с неговите съседи и да се разбере как са могли те да повлияят на еволюцията на галактиката и потенциално на формирането на Земята и зараждането на живота на нейната повърхност, заключава РИА Новости.
