Международен екип астрономи са успели да получат изображение на лъч от материя и антиматерия с дължина 65 трилиона километра, използвайки рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА.
Астрономите не успяха да открият следи от извънземен разум в центъра на Млечния път. Тази зона е особено богата на звезди и затова се смяташе, че има повече шансове за откриване на извънземни.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Ако не знаете яркостта на космически обект, ще бъде много трудно да определите на какво разстояние се намира той. А тъй като във Вселената има много неща, чиято точна яркост досега не сме успели да изясним, то можем да грешим и в определянето на разстоянието до тях.
Учените за първи път са открили черна дупка със звездна маса извън пределите на Млечния път. Тя се намира в Големия Магеланов облак (спътникова галактика на Млечния път), в звездния куп NGC 1850, става ясно от публикация в научното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Учените за първи път са открили черна дупка със звездна маса извън пределите на Млечния път. Тя се намира в Големия Магеланов облак (спътникова галактика на Млечния път), в звездния куп NGC 1850, става ясно от публикация в научното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Астрономите не успяха да открият следи от извънземен разум в центъра на Млечния път. Тази зона е особено богата на звезди и затова се смяташе, че има повече шансове за откриване на извънземни.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Ако не знаете яркостта на космически обект, ще бъде много трудно да определите на какво разстояние се намира той. А тъй като във Вселената има много неща, чиято точна яркост досега не сме успели да изясним, то можем да грешим и в определянето на разстоянието до тях.
Международен екип астрономи са успели да получат изображение на лъч от материя и антиматерия с дължина 65 трилиона километра, използвайки рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
Международен екип от астрономи съставиха най-подробната карта на магнитните полета на гигантска нишковидна „кост“ на Млечния път.
Данните от космическия телескоп Gaia са позволили да се оцени с точност възрастта на субгигантите в нашата Галактика и да се проследи нейната история.
Повтарящ се загадъчен радиосигнал в Млечния път, който не прилича на нищо известно на учените, намери своето обяснение. През януари т.
Международен екип астрономи са успели да получат изображение на лъч от материя и антиматерия с дължина 65 трилиона километра, използвайки рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА.
През 2020 г. рентгеновият телескоп eRosita заснел изображения на два огромни мехура, простиращи се далеч над и под центъра на нашата галактика.
Астрономите не успяха да открият следи от извънземен разум в центъра на Млечния път. Тази зона е особено богата на звезди и затова се смяташе, че има повече шансове за откриване на извънземни.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Изследователите са открили странен радиосигнал от галактическия център на Млечния път, който изчезва и се появява отново.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Астрономите са съставили най-подробната карта на околностите на съществуващата черна дупка в центъра на Млечния път – Стрелец А*.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Ако не знаете яркостта на космически обект, ще бъде много трудно да определите на какво разстояние се намира той. А тъй като във Вселената има много неща, чиято точна яркост досега не сме успели да изясним, то можем да грешим и в определянето на разстоянието до тях.
Учените за първи път са открили черна дупка със звездна маса извън пределите на Млечния път. Тя се намира в Големия Магеланов облак (спътникова галактика на Млечния път), в звездния куп NGC 1850, става ясно от публикация в научното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Астрофизици са открили, че от центъра на Млечния път до Земята достигат значително по-малко космически лъчи, отколкото би трябвало според теориите.
Телескоп на НАСА откри екзопланета, която е приблизително с размерите на Сатурн, и е на повече от 28 милиона светлинни години от Земята.
Британски астрономи са забелязали гигантска блещукаща звезда, която е 100 пъти по-голяма от Слънцето, криеща се близо до сърцето на Млечния път.
Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
