Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години. На неговата повърхност се образуват всички най-близки до нас млади звезди. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
В центъра на статията е триизмерна реконструкция на пространство-времето, която показва, че всички млади звезди и звездообразуващи региони в рамките на 500 светлинни години от Земята се намират на повърхността на гигантски балон, известен като Местен мехур. Астрономите знаят за съществуването му от десетилетия, но едва сега учените са успели да разберат произхода на Местния мехур и да оценят въздействието му върху околното пространство, съобщава РИА Новости.
„За първи път успяхме да обясним как е започнало цялото най-близко звездообразуване“, казва Катрин Цукър от Харвард-Смитсъновия център по астрофизика (CfA).
3D пространствен изглед на слънчевите околности.
Снимка: Catherine Zucker et al / Nature
На повърхността на мехура се намират седем добре известни области на звездообразуване, или молекулярни облаци - плътни области в пространството, където се образуват звезди. Резултатите от моделирането показали, че до образуването на мехура е довела верига от събития, започнала преди 14 милиона години. Поредица от експлозии на свръхнови е изтласкала междузвездния газ навън, създавайки структура с плътна повърхност, подобна на мехур.
„Изчислихме, че около 15 свръхнови са експлодирали за милиони години, за да образуват Местния мехур, който виждаме днес“, казва Цукър. В момента мехурът продължава бавно да расте.
"Той се разширява с около четири мили в секунда. Но от гледна точка на скоростта той в значителна степен се е стабилизирал", отбелязва ученият.
Скоростта на разширяване на мехура, както и миналите и настоящите траектории на младите звезди, формиращи се на повърхността му, са изчислени от авторите въз основа на данни, получени от космическата обсерватория Gaia на Европейската космическа агенция.
Еволюцията на Местния мехур и последователното звездообразуване на повърхността на неговата разширяваща се обвивка.
Снимка: Catherine Zucker et al / Nature
„Когато са избухвали първите свръхнови, създали Местния мехур, нашето Слънце е било далеч от мястото на събитието - продължава проф. Жоао Алвес от Виенския университет. – Но преди около пет милиона години пътят на Слънцето през галактиката го е довел – просто по щастлива случайност – почти точно в центъра на мехура."
Според изследователите образуването на звезди протича по цялата повърхност на Местния мехур, а такива мехури са много в нашата галактика.
„Много малко е вероятно Слънцето да е в центъра на гигантски мехур, ако такива мехури бяха рядкост“, обяснява астрономът Алиса Гудман, която също участва в изследването.
Гудман сравнява Млечния път с швейцарско сирене, чиито дупки са образувани от експлозии на свръхнови, а на повърхността на дупките, създадени от умиращите звезди, протича образуване на нови звезди.
