Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денонощието на Земята може да се удължи до 25 часа. Изследването бележи значителен напредък в разбирането на въртенето на Земята чрез ротационната динамика.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Теоретично сблъсъкът на всеки два обекта ще протича с прехвърляне на импулс, което ще промени техните траектории. Така че дори микрометеорит, тежащ по-малко от грам, може да доведе до незабележима промяна в орбитата на Земята.
Потенциално опасен астероид 6037 (1988 EG) с диаметър до 960 метра ще премине на разстояние около шест милиона километра от Земята, се посочва на уебсайта на Центъра за изследване на обекти, близки до Земята на НАСА.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Сложната и разнообразна повърхност на Земята е оформена от безброй природни процеси – от дълбоки разломи,през издигащи се към небето планини до реки, дълбаещи долини и пренасящи седименти към океана.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
Рекордни концентрации на изотоп на хелий, открит в арктически скали на 62 милиона години, може да са най-убедителното доказателство за бавно изтичане в ядрото на нашата планета.
Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денонощието на Земята може да се удължи до 25 часа. Изследването бележи значителен напредък в разбирането на въртенето на Земята чрез ротационната динамика.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Мнозина от нас обичат да поглеждат нагоре към необятния Космос и да си представят какво ли има там. С какви ли небесни тела бихме се разминавали, ако имаме възможност да се "разхождаме" между планетите?
Най-вътрешният геоложки слой на Земята е твърда метална топка с диаметър около 2400 километра. Никой никога не е вземал проби от него – самото достигане до мантията е предизвикателство и след това има още два слоя – но знаем нещо за неговия състав и физически условия от начина, по който преминават сеизмичните вълни, пише IFLScience.
Потенциално опасен астероид 6037 (1988 EG) с диаметър до 960 метра ще премине на разстояние около шест милиона километра от Земята, се посочва на уебсайта на Центъра за изследване на обекти, близки до Земята на НАСА.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Теоретично сблъсъкът на всеки два обекта ще протича с прехвърляне на импулс, което ще промени техните траектории. Така че дори микрометеорит, тежащ по-малко от грам, може да доведе до незабележима промяна в орбитата на Земята.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Сложната и разнообразна повърхност на Земята е оформена от безброй природни процеси – от дълбоки разломи,през издигащи се към небето планини до реки, дълбаещи долини и пренасящи седименти към океана.