През 1642 г. английският свещеник Джон Лайтфут изчислил „точната дата“, когато, според него, бил създаден светът: 17 септември 3928 г. пр. Хр. Той стигнал до своето заключение, като преброил назад във времето родословията, записани в Библията.
Науката обаче е на друго мнение: дори само Земята е много по-стара и обикаля около Слънцето от 4,54 милиарда години. За да определят тази дата, учените са използвали радиометрично датиране. То определя възрастта на даден материал чрез наличието в него на радиоактивен изотоп.
В геологията специалистите използват радиоактивните изотопи с дълъг период на полуразпад. Сред тях са калий-40 (периодът му на полуразпада е 1,248 млрд години), рубидий-87 (47 млрд години), уран-238 (4,468 млрд години). Изследователите са прекарали десетилетия в търсене на най-старите скали на планетата - и успели да ги намерят в Западна Австралия.
Но къде е увереността, че на Земята няма по-древна скална порода? За да преодолеят този проблем, учените датирали и части от космически обекти, като метеорити или лунни скали. Резултатите поразително съвпаднали - същата възраст от 4,5 милиарда години.
Уточнените данни се фокусират върху възраст на Земята около 4,54 милиарда години. За такъв срок се формирали и изчезвали континенти, ледници се спускали и разтапяли, а животът изминал еволюция от едноклетъчни организми до умни хора и гигантски китове.
Златото на земята е достатъчно да я покрие цялата
Когато се образуват минералите от лава или магма, те твърде често съдържат радиоактивен материал – най-разпространен е уранът. С течение на времето той се разпада, което означава, че излъчва радиация. Тя накрая го трансформира в нов, по-стабилен елемент, който остава в капан вътре в минерала. Например, атомите на урана излъчват енергия, докато се преобразуват в олово.
Тази трансформация се нарича период на полуразпад – който обозначава времето, през което половината атоми ще се разпаднат. Времето на полуразпад при уран-238 трае повече от 4 милиарда години – този срок е необходим на половината от елемента в пробата да се трансформира в олово. Поради това този елемент е идеален за датиране на много, много стари обекти.
Познавайки периода на полуразпад, е възможно да изчислим възрастта на скалата чрез съотношението на базовия радиоактивен елемент към „дъщерния“ стабилен елемент – това е радиометрично датиране. Обикновено се използва минералът циркон, тъй като съдържа относително големи количества уран. Но урано-оловното измерване само един похват за радиометрично датиране. Други методи използват, съответно, други елементи. Например, радиовъглеродният метод - един от най-разпространените, използва радиоактивния изотоп на въглерода; той е с хиляди години период на полуразпад и е крайно полезен за датирането на органични материи.
Места на планетата Земя, които излъчват тайнствена сила
Използвайки тези методи, геолозите откриват на Земята минерали с възраст до 4,54 милиарда години – тоест, и самата планета съществува минимум толкова дълго. Но учените могат да използват радиометрично датиране за скали също в други зони от Слънчевата система. В метеорити са открити материали, по-стари от 4,56 милиарда години. А скали от Марс и Луната се датират на една и съща възраст – 4,50 милиарда години.
Тази датировка е доста сходна с периода, за когато се допуска, че Слънчевата система почнала да се формира от облак газ и прах, обикалящ около новородената звезда. Посредством всички тези относителни датирания можем да започнем да съставяме времева линия за това как от скалните образувания, носещи се наоколо в космоса, започнали да се образуват Земята, Марс, Луната и останалите планети.
Преходът от първоначалния облак прах към планетата Земя обаче не се е случил веднага, а в продължение на милиони години, така че схващането за възрастта на Земята може да бъде въпрос на дебати - да я броим от момента, в който новото космическо тяло е било напълно оформено, или от някаква друга отправна точка.
