Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Изследователите вече са забелязали, че дълбоко под Индийския океан привличането отслабва до изключително ниско ниво, създавайки това, което учените наричат „масивна гравитационна дупка“ с размер 3 милиона km². Всъщност това е една от най-дълбоките гравитационни аномалии на Земята и до този момент учените не са успели да разгадаят нейната тайна.
Сателитните измервания и изследвания с кораби отдавна са установили, че морските нива близо до върха на Индийския субконтинент са се спуснали и че причината за това е гравитационното придърпване между геоидния минимум в Индийския океан и околните максимуми. Какво точно е причинило тази аномалия, обаче не е било изяснено.
Защо вътрешното ядро на Земята е твърдо, след като е по-горещо от Слънцето?
В ново изследване геолозите от Индийския институт за наука Дебанджан Пал и Атрийе Гош предполагат, че имат по-добра представа какви точно планетарни явления участват в този процес. Учените отбелязват, че по-ранни проучвания разглеждат аномалията, но не засягат как точно е възникнал минимумът в Индийския океан.
Гравитационната „дупка“ в Индийския океан и местоположението на сеизмометрите (черните триъгълници) на морското дъно. Ningthoujam, Negi & Pandey/EOS, 2019
Изследователите смятат, че отговорът се крие на повече от 1000 километра под земната кора, където студените, плътни останки от древен океан са се потопили в „гробище на плочи“ под Африка преди около 30 милиона години, раздвижвайки разтопени горещи скали. Заключенията на геолозите обаче се основават на компютърни модели и следователно те едва ли ще успеят да сложат край на разгорещения дебат относно произхода на минимума на геоида. Поне засега.
През 2018 г. учени от Индийския национален център за полярни и океански изследвания разположили няколко сеизмометра по морското дъно в зоната на деформация. Това им позволило да картографират района. Тъй като тази област е много отдалечена от брега, тук преди това са били събрани много малко сеизмични данни. Резултатите от това изследване показали наличието на горещи струи от разтопена скала, които се издигат изпод Индийския океан и по някакъв начин допринасят за неговата голяма вдлъбнатина.
Но беше необходим по-дълбок поглед, за да се реконструира дъното на геоида в ранните му фази. Затова Пал и Гош проследили формирането на масивния геоид, като моделирали как тектоничните плочи се плъзгат върху горещата мантия на Земята през последните 140 милиона години.
Тогава индийската тектонска плоча тъкмо е започвала да се отделя от суперконтинента Гондвана, за да започне своя поход на север. С напредването на индийската плоча морското дъно на древен океан, наречен морето Тетис, потънал в мантията на Земята и Индийския океан се отворил зад него.
Земята не трябваше да съществува. И все пак това не се е случило
В работата си Пал и Гош използвали повече от дузина компютърни модели на движение на плочи и мантия, а след това сравнили формата на океанския минимум, предсказан от тези модели, с наблюдения на самата вдлъбнатина. Резултатите предполагат, че всички модели, които са успели да възпроизведат гравитационната падина в Индийския океан в сегашната ѝ форма, имат една обща черта: струи от гореща магма. Изследователите смятат, че именно тези струи са създали геоидната падина.
Не всички изследователи обаче са готови да приемат подобно обяснение и следователно ще са необходими повече изследвания и повече данни, за да се потвърди теорията на Пал и Гош.
Изследването е публикувано в списание Geophysical Research Letters.
