Петя Симеонова е клиничен психолог и автор в Actualno.com. Специалист по тревожни разстройства, паника и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и желание за духовно, емоционално и физическо развитие.
Детството ни липсва! Онова време, в което всичко ти се струва възможно, а единственото ти задължение е да идеш да играеш навън и да се прибереш навреме за вечеря.
Няма как да забравим годините на детството си. Ние, децата на 90-те, имахме късмета да се родим в щастливо време за децата, в което най-голямата радост бяха игрите пред блока, а не новите таблети.
Няма как да не си спомняме с радост в сърцето за времето, което бяхме деца. 90-те години бяха годините, в които детството все още протичаше "offline" пред блока с един куп деца.
Най-хубавото време беше това, в което си при баба. Имаше купища неща, които да правиш, винаги те чакаше нещо вкусно вкъщи, а игрите с другите деца навън не спираха.
Детството. Онова безгрижно време, в което виждаш света като една голяма детска площадка, която е само твоя. Мечтите ни бяха цветни, игрите ни смели, а приятелите - верни.
Мишки, чието ранно детство е преминало в стресови ситуации, са създали потомство, което се отличавало с целеустременост, а така също и с отлични способности да се адаптират към променящи се условия.
Цял живот се стремим към съвършенство и никога не сме изцяло доволни от начина, по който изглеждаме. Какво бихме променили в телата си - въпрос, на който веднага можем да дадем отговор, защото много пъти сме си го задавали.
Няма как да не си спомняме с умиление времето, което прекарвахме пред телевизорите в очакване на любимото детско. Това беше едно от малкото неща, които можеха да спрат за малко игрите ни пред блока и да ни приберат вкъщи.
Спомняте ли си детството до 3-годишна възраст? Отговорът почти винаги е отрицателен. Учените вече имат обяснение защо нямаме спомени за тази най-крехка възраст от нашия живот.
Животът през 90-те се различаваше по толкова много неща, че сякаш малко сме го позабравили. Да си припомним някои от най-емблематичните моменти от детството ни тогава и за малко да се върнем в спомените си.
Няма как да не си спомняме с радост в сърцето за времето, което бяхме деца. 90-те години бяха годините, в които детството все още протичаше "offline" пред блока с един куп деца.
Животът през 90-те се различаваше по толкова много неща, че сякаш малко сме го позабравили. Да си припомним някои от най-емблематичните моменти от детството ни тогава и за малко да се върнем в спомените си.
Няма как да не си спомняме с умиление времето, което прекарвахме пред телевизорите в очакване на любимото детско. Това беше едно от малкото неща, които можеха да спрат за малко игрите ни пред блока и да ни приберат вкъщи.
Няма как да забравим годините на детството си. Ние, децата на 90-те, имахме късмета да се родим в щастливо време за децата, в което най-голямата радост бяха игрите пред блока, а не новите таблети.
Най-хубавото време беше това, в което си при баба. Имаше купища неща, които да правиш, винаги те чакаше нещо вкусно вкъщи, а игрите с другите деца навън не спираха.
Петя Симеонова е клиничен психолог и автор в Actualno.com. Специалист по тревожни разстройства, паника и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и желание за духовно, емоционално и физическо развитие.
Цял живот се стремим към съвършенство и никога не сме изцяло доволни от начина, по който изглеждаме. Какво бихме променили в телата си - въпрос, на който веднага можем да дадем отговор, защото много пъти сме си го задавали.
Детството. Онова безгрижно време, в което виждаш света като една голяма детска площадка, която е само твоя. Мечтите ни бяха цветни, игрите ни смели, а приятелите - верни.
Мишки, чието ранно детство е преминало в стресови ситуации, са създали потомство, което се отличавало с целеустременост, а така също и с отлични способности да се адаптират към променящи се условия.
Детството ни липсва! Онова време, в което всичко ти се струва възможно, а единственото ти задължение е да идеш да играеш навън и да се прибереш навреме за вечеря.
Спомняте ли си детството до 3-годишна възраст? Отговорът почти винаги е отрицателен. Учените вече имат обяснение защо нямаме спомени за тази най-крехка възраст от нашия живот.
Помните ли масленките от едно време, които бяха хем хрупкави, хем се топяха в устата? Точно тази рецепта ще ви споделим днес.
Петя Симеонова е клиничен психолог и автор в Actualno.com. Специалист по тревожни разстройства, паника и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и желание за духовно, емоционално и физическо развитие.
Хората, които са се сблъсквали с трудности в детството си, имат предимства пред връстниците си, които са се радвали на спокойно детство.
Учени са открили, че дори краткотрайното потапяне в езикова среда в ранно детство влияе на човешкото възприятие към втори език в бъдеще.
Детството ни липсва! Онова време, в което всичко ти се струва възможно, а единственото ти задължение е да идеш да играеш навън и да се прибереш навреме за вечеря.
Няма някой, който да не си спомня с умиление детските години, когато тичахме на воля и не можеха да ни приберат до късно вечер.
Няма как да забравим годините на детството си. Ние, децата на 90-те, имахме късмета да се родим в щастливо време за децата, в което най-голямата радост бяха игрите пред блока, а не новите таблети.
Няма как да не си спомняме с радост в сърцето за времето, което бяхме деца. 90-те години бяха годините, в които детството все още протичаше "offline" пред блока с един куп деца.
Най-хубавото време беше това, в което си при баба. Имаше купища неща, които да правиш, винаги те чакаше нещо вкусно вкъщи, а игрите с другите деца навън не спираха.
Детството. Онова безгрижно време, в което виждаш света като една голяма детска площадка, която е само твоя. Мечтите ни бяха цветни, игрите ни смели, а приятелите - верни.
Мишки, чието ранно детство е преминало в стресови ситуации, са създали потомство, което се отличавало с целеустременост, а така също и с отлични способности да се адаптират към променящи се условия.
Цял живот се стремим към съвършенство и никога не сме изцяло доволни от начина, по който изглеждаме. Какво бихме променили в телата си - въпрос, на който веднага можем да дадем отговор, защото много пъти сме си го задавали.
Няма как да не си спомняме с умиление времето, което прекарвахме пред телевизорите в очакване на любимото детско. Това беше едно от малкото неща, които можеха да спрат за малко игрите ни пред блока и да ни приберат вкъщи.
Спомняте ли си детството до 3-годишна възраст? Отговорът почти винаги е отрицателен. Учените вече имат обяснение защо нямаме спомени за тази най-крехка възраст от нашия живот.
Животът през 90-те се различаваше по толкова много неща, че сякаш малко сме го позабравили. Да си припомним някои от най-емблематичните моменти от детството ни тогава и за малко да се върнем в спомените си.
