Няма някой, който да не си спомня с умиление детските години, когато тичахме на воля и не можеха да ни приберат до късно вечер. Наред с всичките игри правехме и много бели. В сайта detstvoto.net попаднахме на "любимите" бели от детството, разказани сега:
1. Като малък около 7-8 годишен бях сам вкъщи, въпросната неделя баба и дядо бяха отишли на сватба и аз от чудене какво да измисля взех че сипах ракия в хранилките на кокошките и пуйките, направих им своеобразен коктел с ечемичната ярма. И да видите какво се казва пияни домашни птици. Направи кокошката или мисирката няколко несигурни крачки и току се претърколи... Такава караница падна после...
2. Чупехме на две черните фиби за коса, пъхахме частите им под чиновете и всеки от нас с крак подхващаше телчетата отдолу и рязко изпускаше. Поради факта, че всички ученици се включваха в "озвучаването", в стаята се разнасяха ужасни звуци, ставаше нетърпимо шумно, но учителката не можеше да се сети откъде идва целия този шум и се побъркваше. Когато тя питаше какво става, ние "предполагахме", че вероятно правят нещо с парното.
3. Мамините списания. Тя много си ги пазеше, но нас, девойките, те ни изкушаваха толкова много...
Обичахме тайно да ги разглеждаме. Но само аз дръзнах да изрежа от тях една черно-бяла (като че ли тогава това имаше по-малко значение) картинка за един "лексикон". Цяла седмица после криех под чаршафа пострадалото списание, дори старателно си оправях кревата сутрин сама. Докато веднъж мама в мое отсъствие на беше сменила чершафите и... Не ми се кара много за изрезката, а за това, че съм скрила от нея... Не помня и точно какво ми каза, помня колко гузна бях през седмицата преди разкритието.
После направех ли беля, гледах веднага да си кажа, за да ми е леко...
4. Ние сме ученици от 7 клас и ни предстои "класно" по география, нещо повече от днешните тестове с да или не...
Не знам кой даде идеята да се измъкнем от "класното", но за това си трябваше "уважителна причина"...
Прилежно сме отворили учебници и тетрадки върху чиновете "готови "за час, но бутнахме кюнците на печката /не беше никак лесно и безопасно,но.../ Излязохме от стаята за да се жалваме от "инцидента".
Отървахме се! Да, да, ама не!
Учителят ни /онзи строгият и изобретателният/ ни заведе да проведем наблюдение на близките височини за да затвърдим "четирите посоки на света".
Освен че два учебни часа мръзнахме, пак ни попрепитаха, трябваше да си възстановим тетрадките "в прилежен вид" чрез преписване /те бяха почернели от саждите, само под тях бяха останали бели чиновете/ и пак си направихме "класното". От цялата работа ползата беше, че докато преписвахме тетрадките, доста неща си припомнихме...
"Така че, ако на юг е топло, то на север е студено" - дълго ни майтапеше учителят ни...
