Мишки, чието ранно детство е преминало в стресови ситуации, са създали потомство, което се отличавало с целеустременост, а така също и с отлични способности да се адаптират към променящи се условия.
За ползата от страданията в детството за бъдещите поколения пише в сп. Nature Communications.
Изабел Мансуй и колегите ѝ отделили за две седмици децата от майките и създали допълнителни стресови условия. После децата били върнати на родителите. По-късно било установено, че потомците на онези, които са преживели травми в детството по-успешно преминали през множество поведенчески тестове. Освен това те били по-целеустремени и адаптивни.
Освен това учените отбелязали, че новите особености на поведението били съпроводени с епигенетични промени в гена, отговарящ за вещество, което играе важна роля в реакцията при стрес.
Повечето опити върху животни показали, че силният стрес в първите седмици от живота влияе отрицателно върху живота: понижава се имунитета, поведението става по-отчаяно, намаляват когнитивните способности. Но в някои изследвания било установено , че преживеният след раждането стрес дава и някои преимущества на по-късен етап от живота.
И накрая, учените се убедили, че положителните резултати от стреса се предават по наследство.
