Загадъчното гама-лъчение от центъра на Млечния път се поддаде на обяснение. Най-добрият кандидат за ролята на неговия източник се оказа неотчетена популация от милисекундни пулсари, която се образува по „нестандартен” механизъм.
Рентгенови изображения показват сложната динамика на ударните вълни и плазмата в остатъка от свръхновата Касиопея А. Разширяването на плазмения облак не е равномерно и някои участъци от ударната вълна се придвижват към центъра на взрива, т.
Южноафриканският радиотелескоп MeerKAT е получил детайлно изображение на един от най-мистериозните космически обекти – така наречените странни радиопръстени, или „орки“ (ORCs – Odd Radio Circles).
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Неочаквано откритие е направил екип на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в САЩ. При изучаване на струи (джетове) на галактиката Messier 87 (M87) учените са открили загадъчна спираловидна структура, която много прилича на структурата на ДНК.
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Неочаквано откритие е направил екип на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в САЩ. При изучаване на струи (джетове) на галактиката Messier 87 (M87) учените са открили загадъчна спираловидна структура, която много прилича на структурата на ДНК.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Загадъчното гама-лъчение от центъра на Млечния път се поддаде на обяснение. Най-добрият кандидат за ролята на неговия източник се оказа неотчетена популация от милисекундни пулсари, която се образува по „нестандартен” механизъм.
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Южноафриканският радиотелескоп MeerKAT е получил детайлно изображение на един от най-мистериозните космически обекти – така наречените странни радиопръстени, или „орки“ (ORCs – Odd Radio Circles).
Рентгенови изображения показват сложната динамика на ударните вълни и плазмата в остатъка от свръхновата Касиопея А. Разширяването на плазмения облак не е равномерно и някои участъци от ударната вълна се придвижват към центъра на взрива, т.
Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
Загадъчното гама-лъчение от центъра на Млечния път се поддаде на обяснение. Най-добрият кандидат за ролята на неговия източник се оказа неотчетена популация от милисекундни пулсари, която се образува по „нестандартен” механизъм.
Рентгенови изображения показват сложната динамика на ударните вълни и плазмата в остатъка от свръхновата Касиопея А. Разширяването на плазмения облак не е равномерно и някои участъци от ударната вълна се придвижват към центъра на взрива, т.
Международен екип от астрономи съставиха най-подробната карта на магнитните полета на гигантска нишковидна „кост“ на Млечния път.
Данните от космическия телескоп Gaia са позволили да се оцени с точност възрастта на субгигантите в нашата Галактика и да се проследи нейната история.
Южноафриканският радиотелескоп MeerKAT е получил детайлно изображение на един от най-мистериозните космически обекти – така наречените странни радиопръстени, или „орки“ (ORCs – Odd Radio Circles).
Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO) е публикувала радиоизображение на центъра на нашата галактика, направено от телескопа MeerKAT.
Нови изображения на централната част на Млечния път, получени с помощта на радиотелескопа MeerKAT на Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), разкриват почти хиляда мистериозни нишки, които необяснимо прорязват Космоса, съобщава Phys.
Източникът на радиолъчение в центъра на Млечния път - Sgr A*, за който се предполага, че е свръхмасивна черна дупка, се държи хаотично не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
Учени са реконструирали чрез компютърно моделиране еволюционната история на най-близката космическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са практически в центъра на огромен мехур с диаметър 1000 светлинни години.
Учени от университетите в Чикаго и Фордъм в САЩ са изследвали три свръхярки рентгенови източника (ULX) в спиралната галактика NGC 891.
Астрономите са съставили най-подробната карта на околностите на съществуващата черна дупка в центъра на Млечния път – Стрелец А*.
Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика.
Астрономите са открили следи от струя (джет), която е била излъчена от свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в центъра на Млечния път преди няколко хиляди години.
Неочаквано откритие е направил екип на Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в САЩ. При изучаване на струи (джетове) на галактиката Messier 87 (M87) учените са открили загадъчна спираловидна структура, която много прилича на структурата на ДНК.
Учените са открили две свръхмасивни черни дупки в галактиката NGC 7727 в съзвездие Водолей. Те се намират само на 1600 светлинни години една от друга: това е рекордно близко разстояние за такива обекти и сравнително скоро те ще се съединят в катастрофално сливане.
Астрофизици са открили, че от центъра на Млечния път до Земята достигат значително по-малко космически лъчи, отколкото би трябвало според теориите.
Астрономи наблюдаваха за пръв път умираща далечна галактика, която е изгубила около половината от звездообразуващия си газ, предаде Франс прес.
Някои свръхмасивни черни дупки в центъра на галактиките могат да бъдат „портали“ към далечни региони на Вселената.
Хората изчисляват времето, като измерват движението на Земята спрямо слънцето. Но докато пътуванията на Земята около нейната звезда са от основно значение за живота на нашето бледосиньо кълбо, това пътуване е доста незначително в сравнение с епичното пътешествие, което поема слънцето, и цялата ни Слънчева система, около центъра на Млечния път.
Орбиталната обсерватория „Хъбъл“ е получила снимки от най-древната от известните на науката пръстенообразни галактики.
