Учени от университетите в Чикаго и Фордъм в САЩ са изследвали три свръхярки рентгенови източника (ULX) в спиралната галактика NGC 891. Всеки от тях излъчва повече лъчение в рентгеновия диапазон, отколкото един милион слънца на всички дължини на вълната. Точната природа на това явление все още е загадка. Резултатите от изследванията, които ще помогнат да се обяснят ULX, са публикувани в изданието arXiv.
Астрономите анализирали данни, събрани от рентгеновата обсерватория "Чандра" на НАСА и космическия апарат XMM-Newton на Европейската космическа агенция. Те се интересували от провеждани в продължение на 17 години наблюдения на спиралната галактика NGC 891, разположена на 30 милиона светлинни години от Слънцето, тъй като в нея се намират три свръхярки рентгенови източника - ULX-1, ULX-2 и ULX-3.
Спектърът на източника ULX-1 се е променял от 2003 до 2016 г., а кривата на неговия блясък е намалявала, особено от 2000 до 2003 г. Въпреки това източникът оставал стабилен и не се изменил силно за целия период на наблюдение.
ULX-2 излъчвал постоянен радиационен поток, който бил с 20-50 процента по-силен от ULX-1. Колкото до ULX-3, той се оказал най-слабият източник. Потокът на неговото лъчение намалял седем пъти от ноември 2016 г. до януари 2017 г., поради което източникът вече не се класифицира като свръхярък. В момента той е по-близо до рентгеновите двоични звезди - двоични системи, чието рентгеново лъчение е породено от падането на вещество от звездата върху компактен обект от рода на черна дупка или неутронна звезда.
За да обяснят естеството и на трите източника, учените моделирали няколко сценария, които отчитат резултатите от наблюденията. Те разглеждали варианти като свръхнова, рентгенови двоични звезди и др.
Изследователите предполагат, че първите два източника най-вероятно са черни дупки с маса 50-80 слънца, чиято светимост надвишава границата на Едингтън - теоретичната граница на звездната маса (около 120 слънчеви маси), при която звездата произвежда толкова много радиация, че сама изхвърля в пространството повърхностните си пластове.
Що се отнася до третия източник - ULX-3, засега учените разполагат с твърде малко данни, за да преценят недвусмислено природата му, въпреки че светимостта му съответства на черна дупка с маса 20 слънца.
