В сряда ще се проведе редовно заседание на Министерския съвет, предаде репортер на БГНЕС. Дневният ред на заседанието на служебните министри започва с актуализиране на Националната карта на висшето образование в България, внесена от министъра на образованието и науката.
Сериозно недоволство се трупа в университетски среди към Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Критиките са по две линии - ректори са недоволни от оценките си, получени в резултат на новия начин на акредитация, а други се оплакват, че НАОА не акредитира съвместните им програми по големия европроект за модернизация на вузовете, поради което те не могат да ги започнат.
Македонските студенти, приети в български държавни висши училища по реда на ПМС No 228/1997 г., да бъдат освободени от заплащане на такси за кандидатстване и за обучение.
Без законови промени може да се наложи университетите да връщат 52 млн. лв., получени по процедурата за модернизация на висшето образование по оперативна програма "Наука и образование".
Докторантската стипендия се увеличава с 50% и става 750 лв. на месец, считано от 1 април т.г., реши правителството. Повече пари ще получават около 3500 докторанти, обучаващи се в държавните висши училища, и още около 300 - в научните организации.
От 5% до 15% по-високи такси за кандидатстване и обучение ще плащат студентите в 16 държавни висши училища през академичната 2022/2023 година, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).
България подкрепя политиките на Европейския съюз за по-тясно сътрудничество между висшите училища, увеличаване броя на институциите в алиансите към „Европейските университети“, приемането на правен статут на алиансите, издаването на обща европейска диплома и по-широко използване на европейската студентска карта.
Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратило "препоръка" до всички ректори на висшите учебни заведения в страната, в която те са били посъветвани да прекратят всякаква обща научна и изследователска дейност с руски учебни заведения.
Студенти от България и Северна Македония ще могат да се обучават безплатно във висше училище от съседната държава. Всяка година правителствата на двете страни ще финансират до четири стипендии, които ще покриват пълното следване за бакалавър или магистър.
20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН.
В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден.
Сериозна тревога относно качеството и смисъла на онлайн висшето образование изрази председателят на Националното представителство на студентските съвети в България пред Actualno.
Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300.
Голяма част от младите хора, завършили образование, не работят по специалността или въобще не работят. Според някои анализатори университетите у нас продължават да печатат дипломи без покритие и произвеждат безделници.
Сериозна тревога относно качеството и смисъла на онлайн висшето образование изрази председателят на Националното представителство на студентските съвети в България пред Actualno.
В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден.
Голяма част от младите хора, завършили образование, не работят по специалността или въобще не работят. Според някои анализатори университетите у нас продължават да печатат дипломи без покритие и произвеждат безделници.
Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратило "препоръка" до всички ректори на висшите учебни заведения в страната, в която те са били посъветвани да прекратят всякаква обща научна и изследователска дейност с руски учебни заведения.
От 5% до 15% по-високи такси за кандидатстване и обучение ще плащат студентите в 16 държавни висши училища през академичната 2022/2023 година, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).
20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН.
Македонските студенти, приети в български държавни висши училища по реда на ПМС No 228/1997 г., да бъдат освободени от заплащане на такси за кандидатстване и за обучение.
Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300.
България подкрепя политиките на Европейския съюз за по-тясно сътрудничество между висшите училища, увеличаване броя на институциите в алиансите към „Европейските университети“, приемането на правен статут на алиансите, издаването на обща европейска диплома и по-широко използване на европейската студентска карта.
Сериозно недоволство се трупа в университетски среди към Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Критиките са по две линии - ректори са недоволни от оценките си, получени в резултат на новия начин на акредитация, а други се оплакват, че НАОА не акредитира съвместните им програми по големия европроект за модернизация на вузовете, поради което те не могат да ги започнат.
В сряда ще се проведе редовно заседание на Министерския съвет, предаде репортер на БГНЕС. Дневният ред на заседанието на служебните министри започва с актуализиране на Националната карта на висшето образование в България, внесена от министъра на образованието и науката.
Без законови промени може да се наложи университетите да връщат 52 млн. лв., получени по процедурата за модернизация на висшето образование по оперативна програма "Наука и образование".
Студенти от България и Северна Македония ще могат да се обучават безплатно във висше училище от съседната държава. Всяка година правителствата на двете страни ще финансират до четири стипендии, които ще покриват пълното следване за бакалавър или магистър.
Докторантската стипендия се увеличава с 50% и става 750 лв. на месец, считано от 1 април т.г., реши правителството. Повече пари ще получават около 3500 докторанти, обучаващи се в държавните висши училища, и още около 300 - в научните организации.
В сряда ще се проведе редовно заседание на Министерския съвет, предаде репортер на БГНЕС. Дневният ред на заседанието на служебните министри започва с актуализиране на Националната карта на висшето образование в България, внесена от министъра на образованието и науката.
Отпада изискването за поставяне на холограмен стикер на дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на виеше образование.
Сериозно недоволство се трупа в университетски среди към Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Критиките са по две линии - ректори са недоволни от оценките си, получени в резултат на новия начин на акредитация, а други се оплакват, че НАОА не акредитира съвместните им програми по големия европроект за модернизация на вузовете, поради което те не могат да ги започнат.
Македонските студенти, приети в български държавни висши училища по реда на ПМС No 228/1997 г., да бъдат освободени от заплащане на такси за кандидатстване и за обучение.
Висшите училища да могат да се обединяват доброволно в ново юридическо лице на териториален, тематичен или смесен принцип по свой избор.
Без законови промени може да се наложи университетите да връщат 52 млн. лв., получени по процедурата за модернизация на висшето образование по оперативна програма "Наука и образование".
България е сред страните в Евросъюза с най-малко висшисти на глава от населението. Това показва последният анализ на Евростат.
Докторантската стипендия се увеличава с 50% и става 750 лв. на месец, считано от 1 април т.г., реши правителството. Повече пари ще получават около 3500 докторанти, обучаващи се в държавните висши училища, и още около 300 - в научните организации.
От 5% до 15% по-високи такси за кандидатстване и обучение ще плащат студентите в 16 държавни висши училища през академичната 2022/2023 година, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).
България подкрепя политиките на Европейския съюз за по-тясно сътрудничество между висшите училища, увеличаване броя на институциите в алиансите към „Европейските университети“, приемането на правен статут на алиансите, издаването на обща европейска диплома и по-широко използване на европейската студентска карта.
Парламентът прие на първо чете промени в Закона за висшето образование, свързани с обучение на студенти в два или повече вуза.
Министерството на образованието и науката (МОН) е изпратило "препоръка" до всички ректори на висшите учебни заведения в страната, в която те са били посъветвани да прекратят всякаква обща научна и изследователска дейност с руски учебни заведения.
Студенти от България и Северна Македония ще могат да се обучават безплатно във висше училище от съседната държава. Всяка година правителствата на двете страни ще финансират до четири стипендии, които ще покриват пълното следване за бакалавър или магистър.
20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН.
В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден.
Сериозна тревога относно качеството и смисъла на онлайн висшето образование изрази председателят на Националното представителство на студентските съвети в България пред Actualno.
Субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища се увеличават двойно - от до 150 на до 300.
Едноцифрен брой студенти са сключили договори за стаж и работа с работодатели, така че следването им да бъде изцяло или частично платено от държавата.
Голяма част от младите хора, завършили образование, не работят по специалността или въобще не работят. Според някои анализатори университетите у нас продължават да печатат дипломи без покритие и произвеждат безделници.
През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г.
