Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Образование на кръстопът: Безкрайни реформи и странни планове в България

21 февруари 2022, 11:15 часа • 10504 прочитания

В последните седмици ключовата дума "реформа" стана причина както в средното, така и във висшето образование градусите на напрежение да се покачват с всеки изминал ден. Поводът - подготвяни промени от страна на Министерството на образованието и науката (МОН), касаещи сериозни реформи, някои от които се бавят с десетилетия.

Университети на кръстопът

Още в началото на февруари научните среди бяха изненадани от проект на МОН, според който се обмислят варианти за окрупняване на висшите учебни заведения (ВУЗ) под различни форми в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование. Целта, според образователното ведомство, е да се повиши качеството. Обсъжданията обаче породиха редица изказвания и експертни оценки, а в публичното пространство все така остана сентенцията от всички изказвания, че всъщност в основата е залегнала идеята за сливане на университети - намаляване на броя им от 38 на 16 и така да бъдат сформирани своебразни образователни мегаструктури. Темата за евентуалното реформиране на ВУЗ-ове ще бъде разгледана подробно на предстоящото Общо събрание на съвета на ректорите на висшите училища, което е свикано за 22 февруари, вторник.

Екипът на Actualno.com потърси мненията на двама ректори - един настоящ и един бивш.

"Дневният ни ред включва обсъждане на изпълнението на Стратегията за развитие на висшето образование, на нормативната уредба на висшето образование и финансови въпроси. Всички тези точки позволяват да обсъдим с министър Денков както внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, така и неговите намерения за преструктуриране", сподели пред Actualno.com ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков.

По думите му принципната позиция на Съвета на ректорите е, че вместо юридически сливания на висши училища е по-добре да се пристъпи към изграждане на мрежи и консорциуми между висши училища, както предвиждат Стратегията за развитие на висшето образование и проектите за модернизация на висшите училища, които МОН е инициирало само преди няколко месеца. Герджиков посочва още, че преди да се прави каквото и да било преструктуриране, трябва ясно да се обявят целта на тази реформа и критериите за това кои висши училища е подходящо да работят заедно – дали на териториален принцип, или според сходство на професионалните направления, или обратно – с цел допълване на области на висшето образование от различен тип.

Неговият предшественик на ректорската позиция - проф. Иван Илчев гледа с усмивка на идеята, която, оказва се, никак не е нова:

"Тъй като баща ми беше министър на народното образование, още през 80-те години ми е говорил за проекти за окрупняване на висшите училища. Наскоро пък именно проф. Герджиков ми припомни една статия от далечната 1993 година, която е с гръмкото заглавие: "Закриват и обединяват висши училища", казва проф. Илчев и изрази теза, че темата не просто се търкаля в публичното пространство повече от 30 години, но и отново ще завърши по същия начин - реформата в крайна сметка надали ще се случи. Все пак обаче идеята сега изглежда като по-необходима, тъй като не само университетите са се разроили прекалено много, но и наред с това има естествено желание у преподавателите да получават по-добър доход, казва проф. Илчев. Освен това редица кметове на населени места в страната намират удачен начин да развиват градовете си именно чрез филиали на университети или изцяло чрез създаването на такива.

На този фон от просветното ведомство се оправдаха, че обмисляните варианти целят обединяване на някои висши училища под различни форми с цел повишаване на качеството, но тези варианти нямали нищо общо с тиражираната в медиите информация за създаване на мегаструктури и намаляване на държавните висши училища от 38 на 16. Досега обсъжданият подход с ректорите е за консолидация чрез сътрудничество между висшите училища под формата на университетски мрежи или алианси, в съответствие с приетата от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2021 - 2030 година.

На заседанието на комисията министър Денков обяви, че МОН обмисля и ще предложи още промени във висшето образование в изпълнение на стратегията, като обединяването на някои висши училища под различни форми е именно една от стъпките. В този смисъл под консолидация следва да се разбира точно обединяване и сплотяване на няколко университета, като механизмът успешно се прилага в държави като САЩ, Естония, Дания, Норвегия, Германия, Великобритания, Франция и др. Обединението може да е на основата на т. нар. унитарен модел на управление, където се избират нови органи за управление, или на основата на федеративен модел, който съхранява автономността на структурите в обединението, но се създава орган, който да координира действията между тях.

"Университетите са над 50, някои са малки и едвам кретат, но въпреки това съществуват. Като съпоставим броя на населението на България с населението на други държави, ще видим, че имаме до 5 пъти повече висши училища", каза преди дни проф. Даниел Вълчев - декан на Юридическия факултет на Софийския университет пред NOVA. Според него сливането е нещо правилно, но не е достатъчно условие, за да се подобри качеството на образованието.

Темата коментира и проф. Любен Тотев, бивш председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България и бивш ректор на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Според него "нещо, което работи, не трябва да се пипа". Той изтъкна, че предстои да се случи законово нарушение:

"Първо ще влезем в противоречие със Закона за висшето образование. В него е описано, че волеизявлението за сливането може да става по желание на колективите, а тук усещам, че се подготвя нещо друго, смятам, че това няма да бъде правилно", коментира той пред БНР.

Пред Actualno.com ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров коментира лаконично темата, но той също е на тезата, че сливането на университетите няма да е работеща идея. Той припомни, че системите им вече са преминали през редица реформи през последните години. 

Висшето образование на две скорости

Още една идея заплашва да сътвори хаос сред академичната общност. На пръв поглед тя е доста по-сложна за разбиране и изисква определен научен и експертен анализ. Накратко казано в момента МОН обмисля разделяне на висшите училища на две - първо качество, които правят фундаментална наука и второ качество, които се занимават с обществени и хуманитарни науки. Така обяснено реформата звучи сравнително добре. Къде тогава е заровено кучето? По ирония на съдбата отговорът е красноречив - парите.

Според идеята университетите "първо качество" ще получат почти всички пари от Плана за възстановяване. Това са т.нар. изследователски университети, според които по втория стълб от Плана (за създаване и пробиране на национален модел за развитие на изследователските университети) са предвидени 411 милиона лева за периода 2022-2026г. Сумата е според последния, но не и финален вариант на Плана, който отново се преработва, като разпределянето ù съответно също подлежи на доуточняване.

Въпросните изследователски университети бяха определени по набързо прокарана през правителствено одобрение методика, която на практика изхвърли от "състезанието" хуманитарните и обществентите науки, припомня Offnews. Това се случи през лятото на 2021 г., а печелившите 7 са Софийският университет "Св. Климент Охридски", медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

"Това е добра идея, ще дам простичък пример: има хлебарници, които продават хляб, но има и хлебарници, в които се продава както хляб, така и френски, италиански, немски сладкиши. Наука в България се прави в 4-5 висши училища, в другите просто няма достатъчно средства и материали за това", обясни пред Actualno.com проф. Илчев и изтъкна, че проектите за създаване на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, които се финансират на 90% от ЕС, са известен изход от ситуацията, тъй като в тях могат да участват хора с научни амбиции и заложби от всички университети в страната. 

Резултати срещу пари и в средните училища 

Реформите в образователната система не се изчерпват дотук. Според обявена наскоро нова сложна методика за оценяване на т.нар. добавена стойност в средното образование вече училищата ще бъдат оценявани на база напредъка на учениците. Идеята е тя да стане и един от факторите за финансиране на самите училища, а това е предвидено и в коалиционното споразумение между управляващите партии. Както е широко известно, до този момент факторът "качество" отсъстваше в процеса по финансиране на училищата, заради делегираните бюджети (заплащането става на база брой ученици, а не на база знанията им).

Документът за тази реформа все още не е публично достъпен. За него се знае, че представлява адаптирана за България версия на методика на Световната банка за оценка на добавената стойност в образованието и е бил представен миналия петък на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование. Една от основните идеи е свързана със запазването на външните оценявания като измервателен инструмент за качеството на училищното образование - именно това ще е и основният критерий в новата методика, тъй като чрез тези оценявания ще се следи напредъкът, който учениците показват в края на всеки образователен етап. Предвижда се на база на тези резултати да се сравняват резултатите на едни и същи ученици след 7 клас и след 12 клас, което би показало напредъка им - точно това е т.нар. "добавена стойност", която училището и учениците дават. Известно е, че тези сравнения до този момент не са особено практични и обективни, тъй като системите на изпитите се променят доста често

Освен това, съгласно методиката, училищата ще бъдат разпределени и в определени групи въз основа на комбинация от различни фактори. Такива са например видът населено място, в което се намират, типът училище, преобладаващият език, който се говори в семействата на учениците, социалният, трудовият и образователният статус на родителите и др. Целта отново ще бъде всяко училище да се съпоставя със сходни на него училища.

От експретна гледна точка двамата ни събеседници приветстват идеята за промяна, тъй като е полезна "всяка реформа, която обвързва размера на субсидията с резултатите, както беше направено в системата на висшето образование през последните 6-7 години", отбелязва проф. Анастас Герджиков. 

"Искрено се надявам, че ще заработи, тъй като 15 години се боря да се оценява качеството, а не количеството – във висшето образование в известен смисъл това стана, така че наред са и по-долните етапи в образованието", обясни проф. Иван Илчев. 

Проблемът, който засяга всички

Оставаме отново на тема образование, но този път с поглед и върху частта със здравеопазването и мерките, които промениха облика на образователната ни система в последните две години. Само за една календарна година в стола на министър на здравеопазването седнаха общо трима различни министри - първо бе проф. Костадин Ангелов, наследен от проф. Стойчо Кацаров, а в момента дейността извършва проф. Асена Сербезова. Приликите и разликите между подхода на тримата са осезаеми, но сред отчетливите прилики относно предприеманите противоепидемични мерки в системата на образованието се откроиха поетапното отваряне и затваряне на училищата. Най-съществен остана проблемът с висшите учебни заведения - нито един от тях не пожела и за миг да погледне към ВУЗ-овете, а гласът на студентите остана глух. Поне до преди няколко дни, когато със заповед на министър Сербезова мерките в университетите бяха облекчени, а аулите отново скоро ще бъдат пълни. Въпреки това обаче белегът, който остави онлайн обучението върху процеса, ще се вижда дълго, а първите резултати от него вече са видими - все повече се чуват гласове на студенти и преподаватели дистанционното обучение да продължи.

"От самото начало съм абсолютен противник на онлайн обучението. Не вярвам в него, защото виждам реалната обстановка – то действа деморализиращо на преподавателите и демотивиращо на студентите. По този начин социалната мрежа на обществото се разрушава", обяснява проф. Илчев и припомни думите на известен израелски професор, че 70% от знанията, които студентите придобиват, се случват в студентското кафене, където те обсъждат въпроси и обменят информация.

По темата работи Ивайло Илиев

Снимки: БГНЕС, iStock

Ивайло Илиев
Ивайло Илиев Отговорен редактор
Новините днес