Според нея такива антиевропейски дебати се разпалват при всеки нов етап от интеграционния процес на кандидати за страни-членки . Освен това националистическото говорене се засилвало и поради друг фактор - предстоящите избори за Европейски парламент. В тези избори големите партии се страхуват да не загубят гласове за сметка на по-малки, но крайни формации.
„Само 10 държави към този момент са запазили ограниченията за пазара си за българи и румънци. За хърватите те ще бъдат премахнати едва през 2020 година – има си определени правила за чувствителните зони, каквато е свободното движение на хора. Точно британците на много дебати са били с правилна позиция – те са една от държавите, спечелила най-много от ЕС, като островна държава е много отворена”, коментира още Паси.
По думите й Великобритания няма как да въведе мерките, с които заплашва нас и северните ни съседи. Това би било „уязвимо” и би паднало в Съда на Европа, именно заради противоречието с основните ценности на Общността, предрече тя. „Просто те се опитват да адресират друг проблем – страхът, че социалните им системи се източват от имигранти. Но не се очакват големи потоци от българи и румънци към тези държави - по-скоро тези, които работят нелегално, ще излязат на светло, а това е положителен процес”.
Данни на българското посолство във Великобритания сочат, че от 2014-та година се очакват по около 8000 българи годишно да пристигат на Острова. „Хората тук имат оскъдна информация за България и Румъния. Малко от тях са ходили там и малко правят дори разграничение между двете държави. Затова различни публикации лесно могат да им влияят”, коментира репортерът на bTV Мария Савкова.
