Видове риби в Черно море са пред изчезване, защото броят им драстично е намалял. Такива са акулата и есетрата. В момента запасите им са критични, алармира пред „Монитор“ доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН. Причините за това са комплексни - намаляването на биоразнообразието, както и големият улов. Реална статистика обаче няма и експертите не могат да дадат отговор на въпроса с колко е спадът. В същото време се оказва, че само у нас се лови целево акула.
В нито една друга държава, на чиято територия е Черно море, не отчитала такъв риболов. „Имаме данни само от нашия риболов, колегите от другите държави не съобщават такива и няма как да направим сравнение. Като взема предвид 2006-2007 година спрямо 2017-2019 обаче, има драстично намаляване. Това е показателно. Преди имаше акули почти във всеки трал, а сега почти няма. По това може да се съди. Иначе целенасочено изследване няма“, каза Райков. Той обясни, че също така причина в нашите води е и ниската им соленост.
„Акулите имат несъвършена пикочо-полова система. Те са много древни, съществували са милиони години, преди да има костни риби. Затова и образуването на урината при тях е първично. Акулата изцяло зависи от солеността на водната среда, в която живее. Ако например е обитавала водите на Средиземно море, където солеността е около 36 промила, а изведнъж попадне в Черноморието, където е 15-17 промила, а някъде дори до 5-6 промила, тя няма как да оцелее. В такива случаи не може да произвежда урина и веднага ще загине“, обясни ученият. Той напомни, че единственият вид, който се е приспособил у нас, е черноморската акула. Може периодично да попадат други видове в нашето море, но това били откъслечни появявания и не ставало дума за миграция. Причината - нямало как да оцелеят у нас.
Той изтъкна, че акулите си сътрудничат само в лова, иначе са единаци. „Но тук говорим за тези в световния океан, където има много видове, у нас, както казах, е само един. Например бялата акула е единак. Събират се само когато се размножават. Тогава са много женски и една мъжка акула и са обект на риболов“, каза още експертът. Причината за изчезването на есетрата пък е прекомерният улов заради черния хайвер. „Една част от живота си есетрата прекарва в Дунав, а друга - във водите на Черно море, за да се хранят. Няма точни данни, но е намаляла драстично. Калканът също намалява“, обясни още Райков. Той изтъкна, че ако се наруши екологичното равновесие, запасите спадат много. Трябвало да се има предвид обаче, че човешката дейност влияе много повече от промените в самото биоразнообразие. Междувременно предстои проучване на разнообразието в Черно море, корабите вече са подготвени за новата експедиция. Резултатите ще станат ясни около края на юли.
Корабите за промишлен риболов на север от Варна все пак се радват на добър улов на барбуня, започва да се появява сафрид, а морето завря от чернокоп. Във водата има много малки риби, което е предпоставка за добър улов на лефер наесен. Наименованието на този вид морски деликатес се определя на базата на големината. Рибите около 200 г се наричат чернокоп, от 200 г до килограм и половина - лефер, а най-големите са гофан. Чернокопът е една от най-ценените риби както за спортен, така и за промишлен риболов. Той има невероятни вкусови качества, което го прави една от най-скъпите риби.
Цената на чернокопа е от 15 до 18 лв. за килограм в зависимост от големината му, а на лефера - 30 лева. Сафридът се продава в рибните магазини по 8 - 10 лева. Единствената риба по нашето Черноморие, която основно заминава за износ, е барбуната. Вкусовите качества на тази риба не са признати от българина, който не я харесва и не я консумира. За сметка на това пък гърците плащат четири пъти повече за килограм барбуна, затова рибарите ни основно пласират улова си в Гърция.
