Гастролът на Хасковския театър "Иван Димов" в столицата завършва днес с "Анархия в Бавария" на сцената на Младежкия театър. По този повод в ефира на "Преди всички" по БНТ прозвуча интервю с режисьорката Лилия Абаджиева.
Фасбиндер ме привлече с начина на писане на текстовете си за театър. Той има една саморазрушителна природа, самоунищожителен талант. Пиесата се занимава с една фантастична ситуация.
Самият автор определя жанра на пиесата като „наивна фантастика”. Едни млади правят революция след революцията и обявяват Бавария за социалистическа анархистична държава. Авторът преследва идеята за свободата.
Възможно ли е всички ние, които копнеем за свободата, да приемем анархията, която е липса на правила.
Като едно запушено съзнание у нас стои представата за анархията с рушене, с вандализъм. Нищо такова няма. Социалната философия на анархията предвижда всеки да е получил точно това, от което има нужда, всички материални необходимости да са удовлетворени.
От друга страна това е една утопична представа за възможността на хората и обществото сами да контролират живота си, нагоните си. С това се занимава Фасбиндер. Той търси отговор на въпроса - доколко човек може да опази мечтата, с която живее и да съхрани хармонията в равновесие. Оказва се, за съжаление, че това не е възможно.
Не мисля, че е важно къде работиш, а с кого и какво правиш, разкрива режисьорката Абаджиева. Работила съм в Хасково и съм направила един спектакъл преди десет години. Това е моето второ завръщане в Хасково, каза режисьорката.
Тя изрази задоволство, че пиесата на Фасбиндер ще се играе точно на сцената на Младежкия театър, защото спектакълът и по дух е млад, и актьорите, които участват в него са изключително млади, някои от тях са завършили НАТФИЗ само преди една година.
С много от тези, които в момента са лицето на българския театър, сме "пораснали" заедно. Мисля, че най-младите, които сега прохождат в театъра, идват със завидна ерудиция, със завидно отдаване, нещо което респектира, каза тя.
В интервюто Лилия Абаджиева тълкува идеите на Фасбиндер за свободата, залегнали в спектакъла и отнесени към българската реалност:
Идеята за бунта е почти неотменна част от младостта. Не мисля, че българите са анархистични по природа. Мисля, че тази идея е по-близка на младите.
Всички ние видяхме болестите и гангрените на това да бъдем свободни. Разрушението на много нива е провокирано от самите нас, то е вътре в нас.
