Априлското въстание е еманация на стремежа на българите към свобода, затова е наричано връх в национално-освободителните борби. Това каза за „Фокус“ военният историк доц. д-р Петър Ненков.
Той отбеляза, че апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков са уникални като личности, организатори и ръководители на най-добре подготвеното във военно техническо отношение въстание. Доц. Ненков обясни, че преди Априлското въстание в Северозападна България е имало други въстания, които са били по-масови, но не и като подготовка във военно техническо отношение и като международен отзвук за героизма на българския народ и извършените жестокости от турците над въстаниците. „Историята на българското възраждане е изпълнена с много примери на самобитни български народни будители, революционери, общественици и творци, които получават своя връх именно в лицето на младите апостоли на Априлската епопея от 1876 година. След разочарованието от бързия разгром на старозагорското въстание от 1875 година, когато тези млади момчета се опитват да подпалят чергата на падишаха, в БРЦК избухва скандал. Христо Ботев си подава оставката и през късната есен на 1875 година в изоставена сграда в Гюргево, която бъдещите апостоли нарекли „Казармата“, се събират една шепа луди и млади глави, които решават през пролетта на следващата година да вдигнат всенародно въоръжено въстание за освобождението на поробения български народ“, обясни доц. Ненков.
Той допълни, че Четвърти революционен окръг се явява символ на масовото надигане на българите. Ентусиазмът, с който българите посрещат новината на българското въстание в Панагюрище, е нещо невероятно, каза още военният историк. Доц. Ненков обясни, че подготовката на въстанието се извършва по една малко известна за масовата аудитория в България книга на Иван Кишелски, първият българин – генерал в руската армия, неговото ръководство за успешен бой с турците. Той предлага въстаническата войска да се сформира от десетници, стотници и хилядници, като от въстаналия народ да бъдат избирани будни хора, добре запознати с военното дело и ползващи се с уважение сред местното население. По това време обаче в поробена България не е имало много подготвени във военно отношение родолюбци. Не е достигало и оръжието.
„Георги Бенковски и Панайот Волов заръчват на свои съзаклятници да закупят 5 хиляди пушки и боеприпаси за въстаниците, но преждевременното избухване на въстанието заради предателство не дава възможност на ръководителите му да набавят повече и модерно стрелково оръжие. Вадят старите пушки и превръщат трупите на брястове и череши в оръдия, т. нар. черешова артилерия. Тайно от поробителите в ковачниците коват саби и се подготвя за предстоящото въстание“, добави военният историк. Той припомни, че въстанието избухва неподготвено и това е една от причините за неговото бързо и жестоко потушаване. Според доц. Ненков друга причина за пораженията във военните действия е фактът, че самите апостоли извършват грешка, като се разпределят по революционните окръзи и нямат главно командване, което да координира действията на въстаналите. Това е от голяма полза за главното командване на турската войска, която с железницата, с кораби по Дунава и пеша изпраща редовните турски части и башибозуците към въстаналите селища.
