Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Основните мотиви за решението на президента касаят следното - липса на яснота за защита на основни права и свободи на гражданите при извършване на оперативно-следствена дейност, предпоставка за отказ от достъп до обществена информация, както и въвеждането на извънщатният сътрудник. Държавният глава не приема и че му се отнема правото да назначава главен секретар на МВР, не приема и премахването на конкурсното начало при назначаването на кадри на висши ръководни постове в МВР.
Плевнелиев посочва в мотивите, че обществото трябва да чуе задълбочени аргументи за необходимостта от всяка законова промяна и какво ще струва тя на данъкоплатците.
В мотивите към законопроекта липсва финансова обосновка относно необходимите средства за 2014 г. и за подобряване на социално-икономическите права на служителите в МВР. Президентът се надява приетите разпоредби да постигнат заявеното подобряване на правата на служителите в МВР, а не да останат пожелателни, в случай че не могат да бъдат финансово обезпечени.
Приетият закон предвижда при извършване на оперативно-издирвателна дейност, органите на реда да изследват поведението на лица и групи в контролирана среда. Липсва обаче разписана дефиниция на понятието "контролирана среда", кой и как ще постави лица и групи в тази среда и какви ще са последиците от изследване на поведението им. Липсата на яснота относно този метод крие рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите. Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.
В новоприетия Закон за МВР са включени разпоредби, с които се създават предпоставки за нарушаване на конституционно защитеното право на достъп до обществена информация. Според Конституцията и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), държавните органи са длъжни да предоставят информация на гражданите и ограничаване на това право може да има само по изключение. Според новите разпоредби, при отказ за предоставяне на информация се посочва само правното, но не и фактическото основание.
Въвежда се и възможност за мълчалив отказ по заявления за достъп до информация. В своята практика обаче Върховният административен съд приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации.
Държавният глава връща и разпоредбите, с които се отнема на президента съществувалото повече от 20 години правомощие да назначава главния секретар на МВР. Така президентът ще бъде лишен от механизъм да възпира назначаването на неподходящи фигури на висшата професионална длъжност. В мотивите се посочва още, че като гарант за спазване на конституционно установените основни права и свободи на гражданите, държавният глава трябва да запази ролята си за защита на интересите на обществото в областта на националната сигурност.
Президентът не приема и липсата на основания за предсрочно прекратяване на мандата на главния секретар при тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството. Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт.
По отношение на създаването две главни дирекции "Криминална полиция" и "Охранителна полиция" на мястото на съществуващата Главна дирекция "Национална полиция", президентът счита, че промяната трябва да бъде извършена след задълбочен анализ на недостатъците на проведената през 2012 г. реформа.
Като мярка за подобряване на противодействието на битовата престъпност се въвежда фигурата на извънщатния сътрудник. Президентът определя приетото законодателно решение като бланкетно, с липса на визия как и какви конкретни функции ще изпълняват извънщатните сътрудници.
Държавният глава смята още, че следва да бъде запазено конкурсното начало за заемане на по-висока длъжност в системата на МВР, а дейността на синдикалните организации в МВР не трябва да бъде ограничавана.
В закона не е изразено ясно и еднозначно виждането на мнозинството по отношение на практиките за получаване на дарения в МВР. Въпреки забраната за сключване на договори за дарения, освен по международни проекти, се предвижда изключение при изпълнение на съвместни проекти. Не е ясно в коя област могат да бъдат съвместните проекти и от кого ще могат да бъдат получавани дарения по тях, се казва в мотивите на президента.
Държавният глава е убеден, че повторното обсъждане от народните представители ще даде възможност да се намерят най-добрите решения и правните норми да бъдат разписани по начин, който няма да остави съмнения за съответствието им с Конституцията и с правото на ЕС.
С позицията си Плевнелиев на практика подкрепи по-ранни предупреждения за закона от страна на опозицията - особено за конкурсното начало и за начина на назначаване на главен секретар на МВР. Ето и други опасения, които не са засегнати от Плевнелиев:
Друг много спорен момент, който събуди общественото внимание, е чл. 63 във въпросния закон. Той гласи следното:
Министърът издава заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности застрашаващи националната сигурност или обществения ред.
1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
Според управляващите новият закон не дава прекомерни правомощия на силовите структури. От ГЕРБ обаче контрират, че тъй като в българското законодателство протестът като форма на обществено мероприятие не е уреден, то в точка 1 от чл. 63 могат да влязат мирни протести като ДАНСwithme.
Сериозно опасение в тази насока буди и чл. 87, ал. 1, т.7. Съгласно нея полицията може да употреби сила "при групови нарушения на обществения ред".
