Ситуация на отказване на България от Председателството няма, за 60 години никоя страна не го е направила, отговорността на следващия премиер за това е огромна.
Това коментира вицепремиерът Меглена Кунева пред агенция Фокус. Няма нищо изцяло техническо в Председателството на Съвета на ЕС. Затова е важно политиците да не се заиграват партийно и предизборно с председателството и да не поставят нищо друго над интересите на страната, уточни лидерът на „Движение България на гражданите" Меглена Кунева.
Тя напомни, че по предложение на премиера, той е поел националната координация по председаелството малко преди правителството да подаде оставка. Ако това се запази и при служебното правителство, отговорността и очакванията от новия министър-председател, а и екипът му ще са много големи заради краткото време, посочва Кунева.
Кунева каза още, че няма случай в 60-годишната история на ЕС на отказ от Председателство. Имало е избори, наводнения, земетресения, но никога страна не е отказвала, няма такава формула, казва тя и добавя, че единственият такъв случай е с Великобритания заради Брекзита. Би било много странно обаче тя сама да преговаря със себе си за своето излизане от ЕС, обяснява още изключението Кунева.
Тя подчерта, че още през януари Естония, България и Австрия могат да обявят заедно приоритетите на Председателството на ЕС и че не очаква проблеми с подготовката на администрацията. По думите й, е много добра стъпка създаването на Центъра за подготовка на Председателството, където работят професионалисти, като добавя, че броят на експертите там трябва да се увеличи.
На въпрос за 10-годишнината от реалното членство на България в ЕС тя отговоря, че има огромна нужда от промяна и на България, и на ЕС и че при преговорите екипът е постигнал максималния възможен пакет за България - 4% от БВП на страната ни да дойдат от ЕС. Повече от това не можеше за никого, а тези пари, които дойдоха от ЕС, освободиха средства от българския бюджет, за да се насочат според нашите приоритети, друг е въпросът колко ефективно се направи това у нас, обяснява още тя.
Според Кунева следващият национален бюджет трябва да е много по-амбициозен от сегашния. Години наред сме на дъното на класациите за пари, давани за наука и образование. Конкретните отговори за ползите от ЕС за построените магистрали, субсидиите за селското стопанство и помощта за малките и средни предприятия са лесни, по-трудни са отговорите, свързани с промяната на страната. Ако ме попитате днес по-справедливо или по-честно ли живеем благодарение на ЕС, отговорът ми е: категорично можехме много повече, смята Кунева и посочва редица сектори, свързани с правосъдната система, управлението и антикоурпцията, в които страната е можела да е по-решителна.
Тя допълни, че е белег за липса на политическа воля и устойчиви резултати наличието все още на мониторинг над правосъдната система на страната и дава като пример Закона за борба с корупцията по високите етажи, отлагането на който създава репутационен проблем на България.
Корупцията е очевиден, признат, анализиран проблем, намерихме решение през закон, след месеци обсъждане. Този закон бе провален веднъж на първо четене, без никой да предложи нещо по-добро. Не се отказах. Общественото мнение беше на моя страна. Предложих го още веднъж и този път мина със забележителните 130 гласа в зала на първо четене. И после започна тактиката на отлагането. Били сме пред избори, после пък - след избори. Като не искаш да стане - намират се причини. Просто лобито на тези, които не искат да бъде проверявано имуществото им и дали нямат конфликт на интереси в действията си е много силно и влизат в лесни коалиции по интереси. Е, как да сме "равноправни" по репутация с останалите страни, които приемат правилата на проверките? Чийто политици не се страхуват, подчертава Кунева.
Попитана защо България остава извън Шенген, тя отговаря, че Шенген и еврозоната са вписани в Договора ни за присъединяване към ЕС, но оставането ни извън Шенген е проява на необяснима неопитност на политическо ниво. Уговорки, които отвън чувахме, че сега не е моментът, бяха повод българските политици да се дръпнат и да не вярват в собствените си сили. Чакахме кога някой ще ни покани. Това обаче няма как да стане. Ние трябва да настояваме и да си го извоюваме, показвайки защо България трябва да влезе в Шенген, посочва още вицепремиерът и лидер на ДБГ.
Кунева е категорична, че е имало страх от определени политически кръгове, защото членството в тази система е и безкомпромисен контрол. Не на всеки се харесва. Лостове на влияние от съмнителни политически интереси ще бъдат изключени. Нещо подобно на страха от антикорупционния закон или от Европейската сметна палата, обяснява тя. По думите й, при това положение, Шенгенското законодателство ще има своите промени, а България ще стои встрани и само ще има ограничени възможности да влияе, което, според нея, е нереализиран потенциал и политическа загуба.
На въпрос за еврокомисар от България тя казва, че за нея е било изненада решението на Кристалина Георгиева. Публичната работа, свързана с висока позиция оставя много малък терен за чисто лично решение. Вероятно е обсъждано с премиера Борисов. Но въпросът никога не е разглеждан в МС, така че аз нямам факти и доводи, които да коментирам. По думите на Кунева, ресорът се определя от председателя на Европейската комисията, след което ще има изслушване в Европейския парламент.
