С тържествен молебен в катедралния храм "Успение Богородично" в Стария град в Пловдив започнаха тържествата за по повод 134-та годишнина от Съединението на България. Именно на 6-ти септември е и празникът на града.
"Състоянието, в което е изпаднало съвременното българско общество, за голямо съжаление не е единство, не е съединение, а омраза, безпаметност, страх и егоизъм. Не е необходимо църквата да се включва в общия негативен хор и да повтаря симптомите на заболяването. Обществото си поставя диагнозата само. От тук до назоваването на правилното лечение има само една малка стъпка. Но никой не казва коя е тя. Ние констатираме заболяването, но не назоваваме лечението. А лечението е следното - срещу отровата, която разяжда обществения организъм трябва да се действа с противоотрова. Противоотровата на омразата се казва любов. Противоотровата на безпаметността се казва памет. Противоотровата на страха се нарича смелост. На егоизма – човеколюбие. Забележете, това са все извечните християнски ценности. Ако искате наречете ги общочовешки ценности, но те са си божествени, и спасителни. По-добро, по ефикасно средство за лечение на обществените болести от вярата, надеждата и любовта не е открито”. Това заяви пловдивският митрополит Николай преди началото на тържествения молебен.
Събитието бе уважено от кмета на града Иван Тотев, областния управител Здравко Димитров, председателя на общинския съвет Савина Петкова, депутати, районни кметове, общински съветници, представители на почти всички партии, общественици и граждани.
Честванията продължиха с полагането на венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина. Слово за големия революционер изнесе директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.
Както и преди, отбелязването на Съединението на България продължи пред паметната плоча на капитан Райчо в самия център на Пловдив.
Райчо Николов е единствената жертва, паднала при обявяването на обединението на Княжество България и Източна Румелия. При това той загива не в бой, а в нелеп трагичен инцидент. Дядо Райчо, както също е наричан великият българин, е една от движещите сили зад Съединението. В деня на великото дело, докато отивал да съобщи по телеграфа новината, той е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И до днес подбудите на убиеца не са изяснени. Според една от версиите пощаджията е бил пиян, според друга, се е страхувал от арест, а според трета, се е опитал да демонстрира лоялност към правителството на Източна Румелия.
„На 7 септември 1885-та година в Пловдив се провежда първото масово поклонение пред този истински българин. Забележително е, че тогава населението на града е било около 33 000 души, а във вестниците се съобщава, че над 20 000 са присъствали на неговото погребение“, отбеляза Стефан Шивачев, който представи накратко живота и делото на капитан Райчо Николов.
Довечера честванията продължават с възстановка на историческите събития от 6 септември 1885-та година и тържествена заря-проверка по случай 134-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
