Дженти Бергрен е вокал на групата Ace of Base, станали популярни през 90-те с хитовете си "Happy Nation", "All That She Wants", "Flower" и много други. В специално интервю за феновете споделя за живота си кат част от групата Ace of Bace и за соловата кариера, на която се е посветила в момента. Джени ще бъде един от изпълнителите, които феновете на Обичам 90-те ще могат да видят на 9 август в Летния театър в Лозенец.
Джени, спомняш ли си първия път, когато чу песен на Ace of Base да се върти по радиото? Какво беше чувството?
Разбира се, че си спомням. Няма как да се забрави усещането. Беше местната радио станция Radio Star, през 1990 г. Чувствата, които изпитвах, бяха смесени. Едновременно се чувствах като гигант, готов да покори света, но в същото време бях много нервна, тъй като всичко беше в самото си начало.
Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб като част от групата Ace of Base?
Най-голямото предизвикателство беше да намерим време за себе си и за нещата, които обичаме да правим през свободното си време. Имахме толкова натоварена програма, че това беше почти невъзможно. На човек понякога му се иска все пак да отдели време за себе си. Да си част от група е свързано с много отговорности, както към самия теб, така и към всички останали, така че личното ти време и пространство са доста ограничени.
Какво те накара да посветиш живота си на музиката?
Бих казала, че не аз избрах музиката, а тя избра мен. Нищо не ме е карало, просто в началото на 90-те ми стана пределно ясно, че моето бъдеще е в музиката. Винаги съм правила музика за тези, които слушат - феновете. Те са причината да продължавам да се занимава с музика и до ден днешен.
През 2010 г. излезе първият ти солов албум със заглавието "My story". Би ли споделила с нас какво те вдъхнови да създадеш този албум и как реши да работиш върху солова кариера, след като в продължение на много години си била част от Ace of Base?
Всъщност "My Story" е моят втори опит за солов албум. Първият ми опит беше през 2002 г., но тогава той щеше да е на пазара твърде скоро след излизането на албума на Ace of Base, което беше причина да го отложа. Първоначалната идея беше в записването на албума да участват Ulf и Jonas, но тя не можа да се реализира по много причини. Затова прецених, че е най-добре да запиша солов албум с моите парчета. На решението ми да издам солов албум повлия написването на моята автобиографична книга.
Да, тя излезе през 2009 г. и до колкото знаем, втората й част трябва да излезе тази година. Издадена ли е вече и какво те подтикна да напишеш автобиография?
Книгата е вече преведена на английски език, но все още не съм я представила на издателства, които биха могли да я публикуват. Изчаквам подходящия момент и правилното място. Винаги съм си мечтала да пиша и да издам наистина нещо добро.
А какво всъщност те накара да се обърнеш към писането? Може ли да очакваме от теб да публикуваш книга в друг жанр, например?
Част от времето ми е посветено на изнасянето на лекции по различни житейски теми и моята вяра в Господ. Тези лекции ме срещнаха с издател, който е на мнение, че от историите, които споделям по време на моите лекции, би излязло добра книга. Може би някой ден ще издам книга, която да е посветена на това какво означава да постигнеш звезден статут в развлекателната индустрия, и че необходимите качества за постигането му са вътре в нас самите.
Говорейки за развлекателната индустрия - какво е мнението ти за съвременните поп изпълнители?
Впечатлена съм от съвременната музикална сцена, но не мога да посоча конкретни любимци. Буквално всяка седмица откривам ново музикално пристрастие към даден изпълнител.
Все пак, кой би определила като любимия ти поп изпълнител от съвременната сцена?
Ако трябва все пак да посоча едно име, бих избрала Dirty Loops.
Ако имаш възможност да запишеш песен с някой изпълнител, кой би избрал?
Пак тях, Dirty Loops, определено са ми любимци и бих се радвала да направим съвместно парче.
Откриваш ли разлики в участията си на живо сега в сравнение с участията през 90-те?
Публиката е все така невероятна, приветстваща и готова да се забавлява. Разбира се, има разлика, когато съм на сцената днес - пея сама, на живо, без други изпълнители до мен. Разликата от времето, прекарано на сцената с група, е огромна.
Факт е, че феновете на музиката от 90-те продължават да са толкова много и не спират да посещават партита, посветени на 90-те? Какво ги кара да се връщат с такова желание към хитове от преди повече от 10 години?
Пристрастието към даден тип музиката наподобява влюбването. Първата ти любов никога не се забравя. Така е и с музиката, на която всеки от нас е фен. Феновете на музиката на 90-те няма как да забравят чувствата, емоциите и преживяванията, свързани с любимите им хитове от това време. Именно те ги карат да се връщат към тази музика и да посещават тематичните деветдесетарски партита.
Ако не можеш повече да се занимаваш с музика, какво друго би правила?
Споделих вече, че се занимавам с лекции, в които с хората обсъждаме теми като живота, вярата. Ако не се занимавам с музика, ще посветя цялото си време на лекциите и срещи с хората.
